Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Първа се окопити Диди и попита:
Колко пъти си влизал в Залата на бъдещето? Ако разбира се искаш да споделиш с нас.
- Не е тайна - отговори Алфонсо. Не съм броил, но са много пъти. И всеки път съм научавал неща, които после се сбъдваха в живота ми. Срещах се с хора, с които се запознавах впоследствие. Попадах на жени, с които след това имах интимна връзка. Залата на бъдещето е мястото, където нещата се случват като предварителен сценарий, преди още да се случат в Реалността. Забеляза, че /за кой ли път/ очите на Мая излъчваха върховно недоверие, но нямаше как да бъде другояче, когато разказваше направо фантастични неща. Не биваше да злоупотребява с разказа си. Жените бяха на предела на възприятията си. Трябваше по един или друг начин да сложи край на на св ...