Дорис си изтри очите с дланта и спря да плаче.Завъртя ключа, запали колата и подкара към дома си. Главата й пулсираше от болка. Вкара колата в гаража и влезе в къщата. Отвори шкафчето в банята и извади една таблетка против главоболие.

      Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко куфара и да ги сложи до вратата или да го чака, за да си поговорят?

   Беше побесняла. Току – що ги видя в бара. Едва се сдържа да не влезе с гръм и трясък, и да се разправя с тях. Искаше й се да убие Бен.

   Поседя малко и погледа през прозореца. Навън слънцето жареше силно, беше още два след обед. Отвори хладилника и си наля студен чай от праскови с кубчета лед. Пийна малко и взе телефона. Набра номера на брат си. Щеше да му се оплаче от Бен и да  го чуе.

      Самюел вдигна веднага.

        - Дори, привет.

        - Здравей, Сам.

         -Kак си? Горещо ли е във Вегас? Тук полудяваме от жега.

     Щеше да изтърси историята, но й стана чоглаво и реши да си мълчи. Макар, че  грамадния й брат Сам ако разбереше за Бен, щеше да дойде и да го поразкърши както трябва.

    Бени, това заслужаваш…да ти извият врата…

      Поговориха си и настроението й се подобри. Знаеше, че винаги може да разчита на Самюел.

    Влезе в банята и взе дълга вана. После легна на дивана и зачака Бен да се върне.

      Чу колата му да спира. Вратата се отвори и Бен влезе в хола. Не очакваше да я види, защото му беше казала, че ще ходи с Нели на маникюр.

     Запъти се да я целуне, но Дорис го гледаше ядосано. Лицето й стана бледо и  стискаше устните си.

                             - Какво става Дори?

                              - Ти ми кажи, Бен? Коя е кучката, с която ходиш? Видях да вдигаш полата й в бара. Отвратителен си Бен…повдига ми се от тебе…

        Презираше го.

       Чакаше отговор.  Раменете й потрепваха.

         Бен замълча. Нямаше какво да каже.

                    -Вземай си нещата, Бен и …да те няма. Аз плащам повече пари за ипотеката, нали не си забравил? Така, че се вдигай…отивай при онова нещо, дето не прилича и на жена…

Говореше  жестоко. Беше като гърмяща  змия.

                        -Чакай, Дори…виж…сбърках…Дори, аз…аз…..виновен съм, но не е нещо  сериозно с това момиче…но тя сама ми се натискаше…съжалявам Дори, много съжалявам…не може  така…прости ми, съжалявам… – като отприщен бент заваляха думите му.

   Ако можеше да убива с поглед, Бен щеше да е мъртъв. Дорис махна с ръка и го накара да млъкне.

                         -Изчезвай тази вечер. Не мога да те гледам. Утре или други ден ще говорим.

                        - Дори, Дори – бавно се приближи  към нея Бен.

                         - Не се приближавай, Бен…остави ме…чу ли… - закрещя тя и се втурна към вратата.

    Изтича по стълбите към втория етаж и Бен я чу, как заключва вратата на спалнята им.

   Не му оставаше нищо друго, освен да я остави сама.

  Метна се на колата и подкара из града. Уикендът му се провали, а май бракът му също. Отиде на хотел. Не му беше и до Дона.

………………………………………..

      Дорис изкара кошмарна нощ. Чудеше се дали да прости на Бен или  да го изгони завинаги. Знаеше, че щом веднъж стане така, няма връщане назад. Мислеше много, но не можеше да измисли нищо. Накрая чак на разсъмване заспа.

   В къщата беше тихо без Бен, без неговата гърмяща музика, без силното хлопане на вратите, без гърления му смях, без ровичкането му в хладилника.  Ходеше из къщата като голям мечок, стъпките му се чуваха отдалече. А сега беше потискащо тихо.

    Изкара Бен от главата си.

  Ще види…той…ще види… - закани му се тя.

  След обед ходи на басейна да поплува и да убие някой час. Не й се ходеше в казиното, но нямаше как.

   Стана седем часа и Дорис надяна униформата си. Вдигна косите си на  кок, пръсна парфюм на китките си, сложи малко гланц на устните, лек грим на очите.  Беше готова. Грабна чантата с телефона и заключи къщата.

    В казиното имаше рояк туристи. Дорис влезе при шефа навреме, после отидоха в трезора, получи  своята метална касета с чипове и пари, преброиха ги, разписа се на формуляра.

     Влезе до масите и смени Мери на рулетката. Започваше нейната смяна. Завъртя рулетката и много очи се стрелнаха в играта.

   Игрите вървяха. Повече бяха губещите. Дорис прибираше  парите в касетката, а хората цъкаха и излизаха от салона, ядосани от късмета си.

     Часовете се нижеха бавно. Краката й туптяха на високите токчета, но нямаше как, трябваше да издържи още няколко часа.

         Но....изведнаж музиката секна.

       Нахлуха десетина мъже в залата. Въоръжени. С автомати. С покрити от маски лица.

   Не се виждаше никой от охраната. Сигурно ги бяха елиминирали. Стана изведнъж суматоха.

                    - Всички по очи … на пода! Веднага!!! Веднага! Ще стреляме! – крещяха мъжете.

     Дорис  легна по очи. Единият от тях издърпа металната й касета и прехвърли парите в раница. После я задърпа да стане. Опря автомата до гърба й и я бутна да върви напред.

       Никой не гъкна. Хората лежаха на земята като вкаменени. Стана като на филм. Бързо действаха.

       Няколко от мъжете излязоха от трезора с чували. Пред себе си водеха управителя с разкървено лице. Удариха го няколко пъти и той се стовари на земята. Ритнаха го  бързо и жестоко.  Тогава видя, че друг мъж беше повел  приятелката й Маги към тях. Маги беше побеляла като платно. Момичето изпишя. Мъжът я зашлеви силно по лицето. Тя залитна и се опря в стената.

    Мъжът, който дърпаше Дорис и другият с Маги, им закрещяха да излизат към вратата. Автоматът се врязваше в плешката на Дорис. Тя вървеше и преплиташе крака.

                            - Бързо…бързо…размърдайте се, кучки...бързо...

                 Продължава…