1
Тази вечер завалява. За пръв път от месеци. В началото майка ми дори не вярва. Трябва около десет минути да я убеждавам да се обърне и да погледне. Веднъж обърнала се обаче, тя хвърля лъжицата, омазана със сос, забравя тигана на печката и хуква навън, оставяйки след себе си диря от развълнуван въздух, наситен с ухание на сирене и парфюм.
Чувам как входната врата се затръшва и излизам на прозореца. Майка ми стои по средата на градината, върху голям объл камък на пътеката, вдигнала бялото си лице към небето. Русите й коси висят около нея, мокри и потъмнели. Тя се смее.
Гаджето й се връща подгизнал. Днес всичко е по-вкусно. Настроението е приповдигнато. Смеем се на всичко.
Много по-късно започват да падат светкавиците. Разбирам, че малко съм поизбързала с радостта. Дъждът ни изненадва. Не е трябвало така да се смея.
Избягвам в Неизползваната стая, за да се скрия от страха. По принцип ги обичам. През цялото време се взирам в тестето карти. Но когато виждаш как светкавицата пада и оставя ...