Утринната роса пробляскваше по нежните тревни стъбълца.
Петлите кукуригаха за пореден път, а котката на старицата безшумно се прозя срещу отражението си в стъклото на прозореца.
Ранното събуждане бе обичайно за баба Неделя. Kотката й Настася обаче, подремваше кротко на перваза докато старицата напали огнището, а после се преместваше до огъня и започваше да мърка блажено...
Дните се точеха безкрайно бавни и еднообразни...
Баба Неделя даже и не подозираше за активния нощен котешки живот.
За нея котката си бе доста мързеливо животно, но тя си я галеше по сребристата козина и редовно й допълваше паничката с козе мляко.
Лятото идваше и с него пристигаха внуците за ваканцията.
Настася беше свикнала с тях, макар че първите им срещи бяха мъчителни за малкото коте. Палавите дечурлига я гонеха навсякъде, за да я мачкат и галят.
Годините се нижеха, децата растяха, подхранвани от бабините погачи, котките се сменяха, старицата се прегърбваше и вече се радваше на правнуците...
- Бабо, сега да ти раз ...