/и нас ни чака/
Имаше един съветски писател – антисъветчик. Владимир Войнович. Саркастичен, с остър език, реалист в уж измислените си творби.
И едновременно с това жизнерадостен и оптимист. Впрочем, той е автор на стиховете в прочутата песен за бъдещето:
Я верю, друзья, караваны ракет
Помчат нас вперёд от звезды до звезды.
На пыльных тропинках далёких планет
Останутся наши следы…
И – сатирата за войника Иван Чонкин и първите дни на войната…
Та там се появява самоукият „учен“ Гладишев, развиващ теорията, заради която сложих червена точка.
Пият си с Чонкин остра домашна водка и „ученият“ развива теорията си, поставяща го до Дарвин, Мендел и Мичурин, барабар с Лисенко: „Помисли сам. За хубави добиви трябва да се натори земята с лайна. От лайната поникват тревите, растенията, плодовете, които ядем ние и животните. Животнитени дават мляко, месо, вълна и всичко останало. Ние употребяваме всичко това и го превръщаме пак в лайна. Това става, как да ти кажа, кръговрат на лайната в природата. И, ...