Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с цяло гърло възвестяваше на света, че става христиенин.
Скоро подир туй тихо от тоя свят си отиде тейко му, а не след дълго невярна болест отне и слабата му майчица. Така Любен, невръстен остана кръгъл сирак. Отгледа го поп Стойко и загърнатата в черно попадия.
Не беше лек животът на Любен, принуден от мъничък да изкарва попските овци на паша, в студ и пек. Есенеска подкарваше черната биволица, дорде попа придържа вехтия ралник из кривите бразди на малката енорийска нивица. Освен цялата кърска работа бе принуден да шета из черквата и да придружава Стойко на погребения, задушници и всички останали църковни деятелности.
Но Любен не се оплакваше. Бе благодарен на добродушния божи служител и нев ...