Кръвта на Македония
От горния край на селото залаяха кучета. Лаеха злобно и непрекъснато.
"Боже, пак турци!"
Откак провъзгласиха след войната новата българска държава, турците се озлобиха много. Нямаше ден да не пропищи някое село. Безчинствата им край нямаха.
Баба Иглика трепна уплашено. Женски глас зарева на умряло и гъсти кълба дим се заиздигаха от горната махала.
"Подпалиха селото, поганците!"
Баба Иглика свика трите си снахи и Сава, малкия й син:
- Сбирайте по-скоро покъщнината и по-бързо да се махаме от тука!
Жените се завайкаха, но се разтичаха да изпълнят заръката.
- Сава, изтичай да предупредиш братята си. Знаеш, горе на ливадите са. Да заобиколят през Кръстювата кория и да идват!
Сава прескочи плета и бързо се изгуби в горичката. Баба Иглика се ослушваше, разтревожена от приближаването на така омразните турци.
"Защо така ни изоставяш, Господи! Помогни поне децата да спасим!" ...