Глава V
Силимарина стъпваше уверено напред. Гонеше нощта пред нозете си и викаше новия ден след тях. Тъмнината отмина, дойде зората, освети на гърба ѝ саята... и я окъпа в злато. Ала Слънце на Земята будеше съмнения. Тя не беше булка, а бе облечена като такава. Зли очи не трябваше да я петнят с отровата си. Никой не трябваше да знае какво се е случило. И Горка отново я вкара под земята. Там- през ония таен път под пръстта, от където се бяха изнизали вечерта. Широк беше, ама нисък. И за първи път Силимарина видя, че тоя тунел има три ръкава от мястото, което излизаше из под капака в тяхната къща. Не ѝ бяха направили впечатление през нощта.
- Майко, ка̀де водат овие пътеки?
- Еден е за оназе во средина!- започна Горка- Но тоа веке го знаете- Тоя на лево от тебе, зачува селото и пат е за бегство, ако нема излез...
- И третиот?- запита Силма нетърпеливо, но ѝ се струваше, че майка ѝ не иска да ѝ каже за него.
- Третиот... Кога икона се бакнуваш (целунеш иконата) дома, тогаш ке ти кажувам! ...