Същото куче ме е лаяло и преди. Само че тогава не се криех под този балкон, а минавах като герой по Главната; уличка, пълна с всевъзможни сергии между жилищата в квартала. Бях хванал крадец. Истински, а не като ония по филмите, дето са с маски и пистолети и неуловими, като фантоми. Крадеше от простира на втория етаж, докато аз оправях вдовицата в отсрещния блок. Тя пъхти под мен, аз съм се зазяпал в крадеца през прозореца и наум си викам:
"Идиот! Защо са ти потрябвали на жената чаршафите! И тия кюлоти! Ами тая пижама на райе, за какво ти е, бре!"
И така се бях отплеснал, че госпожата под мене свършила няколко пъти, салата направила, по ракийка наляла, а аз още клатя. Какво, майната си клатя, питай ме, ама като ласка ме погалиха думите ù:
"Ей, страшен си!"
И ù повярвах, защото от години жена сама, без мъж, знаем се, от една махала сме. Уж мивката ù отидох да поправя, каналът връщал. И на водопроводчик станах, че и отгоре. Инак съм миньор по професия, ама ме хвана съкращението в " Бобов ...