Sep 19, 2019, 8:04 AM

Кучешки живот 

  Prose » Narratives
1471 4 8
2 min reading
То бе легнало на нагорещените мраморни плочки на площада. Бездомното куче събираше последните слънчеви лъчи на отиващото си лято. Хората минаваха край него. Забързани, всеки със своите проблеми, не му обръщаха внимание. Кучето дори не ги поглеждаше, а само си помръдваше ухото в такт с отшумяващите крачки на минувачите. Не се обиждаше дори от това, че наричаха живота ми кучешки.Не можеше да говори, но бе достатъчно умно, за да знае, че би могло да бъде пример за хората. Не се вълнуваше от парите. Не беше алчно. Не го интересуваха злобните намерения на някой към друг, който успяваше. Не мислеше за политика. Не се заяждаше с никого. Изпитваше тъга само, когато нямаше на кого да дарява с вярност. Можеше да живее както с един залък, така и с богата трапеза. Спеше на улицата. А може би е било домашен любимец, взет от родителите за децата им. И след като им е омръзнало, да са го изхвърлили навън. А в семейството да е виждало как се отчуждават хората един от друг. Как не си говорят и мълчаниет ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Random works
: ??:??