Дните минаваха бързо. Кучето знаеше всяка команда, даже жест на момчето. Очите му не го изпускаха, толкова предано беше. Но лятото отмина. Ваканцията свърши. Момчето трябваше да започне училище и една сутрин замина.
Кучето усети болка от раздялата. Знаеше, че момчето ще се върне някой ден. Усещаше го. Очакваше го. Майката се грижеше за него, но му липсваха игрите, закачките. Онези неща, които го сближиха с момчето, което обичаше.
Стана студено. Дните станаха къси, а нощите дълги, дълги. Падна сняг.
Къщата беше в края на селото. Гората беше наблизо. Ясно се чуваха чакалите. Тогава кучето ставаше неспокойно. Вслушваше се във всеки шум.
Тази вечер луната беше пълна. Студът - сух и щипещ. Чу се вълчи вой. Беше се появил вълк и мъжете от селото се опитваха от няколко дни да се срещнат с него. Не успяваха. Вълкът беше млад и силен. Изплъзваше се от хайките на ловците. Тази нощ беше тук. Беше слязъл до селото.
Кучето се промъкна през оградата и го видя. Беше голямо животно. С вдигната нагоре ...