Миналата година, в началото на лятната ваканция, цялото ни семейство
отиде за няколко дни на почивка на село. То е едно прелестно селце, сгушено в
полите на планината, цялото потънало в зеленина. На времето е било голямо село,
с над хиляда и двеста жители, но сега са останали около десетина старци, при
които през ваканциите идват за кратко внуците и правнуците им.
На втория или на третия ден от идването ни, чух случайно в магазина, че в другата махала на селото един човек има малки кученца, които подарява. Тъй като, да си имам куче, е много стара моя мечта, не спрях да моля родителите си, да ми вземат едно, докато накрая те се съгласиха. Татко ми обеща на другия ден да отидем и аз цяла нощ не спах в очакване на онзи радостен миг, когато най-сетне щях да си имам свой любимец. Фантазирах си какви ли не истории, измислях му всевъзможни имена, гушках си го в мислите и си играех с него, и така чак до сутринта. Нямах търпение да тръгнем колкото се може по-скоро.
Денят бе чудесен, светъл, ясе ...