Появи се от някъде, незнайно от къде и кафявите му кучешки очи веднага заговориха: "Искам да си хапна и аз от твоята баничка!... Моля тееее!... Много те моляааа!"
- Искаш, а?! - казвам на глас - Обаче да знаеш, че пари... Трябва да духаш!
Момичето от двойката, стояща наблизо се усмихва. Момчето също удължава врат, проявявайки интерес.
Парчето баница полита и тупва кучето точно по челото. Върху черната му козина остава трохичка сиренце. Никаква реакция... Изобщо не се протегна да го хване във въздуха, както всички очаквахме или поне да се заварди... А парчето просто падна на земята, след което беше подушено лениво с голяма черна кучешка камба и застина в прахта.
Кучето ме погледна безизразно, а онази физиономия - тип "ИСКАМ БАНИЦА!" се беше вече изпарила.
Момичето се заля от смях:
- Ама как Ви измами само, ха ха ха...
- Да, беее! И нагъл! Сигурно иска печена мръвка. Е, сори, брато, за мен също няма! - казвам уж ядосано, съжалявайки за най-сладкото, последно парче от баничката си.
Но не ...