Баща имал трима сина. Разболял се. Извикал синовете си и им поделил всичко, което имал. На най-големия дал къщата. На средния - градината, а на най-малкия - куцото магаре. Малко след това умрял. Натъжил се най-малкият син. Отишъл при магарето, погалил го и му казал:
- Само теб си имам сега. Да тръгнем на път. Може пък да срещнем щастието.
Неочаквано магарето проговорило с човешки глас:
- Батко, вярвай ми. Аз ще те направя богат и щастлив. Ти само ме слушай.
Да тръгваме. Ще те водя аз .
- Да вървим тогава - казал момъкът и тръгнали.
Вървели бавно, нали магарето било куцо? По едно време то спряло. На пътя пред тях лежала птица. Крилцето ù било счупено. Взел я в ръце момъкът. Превързал крилцето и тогава магарето казало:
- Вземи птичето с нас, бате.
Продължили пътя си тримата. Денят бил горещ. Всички били жадни и се зарадвали много, когато магарето спряло пред кладенче. Момъкът дал на птицата водица. После пийнал и той. Магарето се навело да пие, но се дръпнало назад.
- Нещо блести във водата. Извади го! - казало магарето. Може би това да е ключът към твоето щастие.
Момъкът извадил от кладенчето не ключ, а гривна. Увил я в кърпичка и я прибрал до сърцето си. После пак всички поели по дългия път към щастието. Нали били тръгнали да го търсят?
Царят на това царство обичал да поставя задачи.Трудни за изпълнение били тези задачи и който не успеел да ги разреши, му ставал роб. Работел за него и само за него. Само за едната храна работел рабът.
Магарето ги завело до царския дворец. Заблъскало с глава вратата, докато тя се отворила. Завели момъка при царя, който се зарадвал, че ще има толкова млад роб и му поставил поредната си задача.
- Ще разбъркат пред тебе, момко, чувал с камъни и чувал със зърно. Трябва да ги разделиш до утре сутринта.
Изплашил се момъкът, но магарето го успокоило. Когато останали сами, накарало птицата да поработи. Тя започнала да отделя зрънцата. До сутринта зърното било събрано, камъните - също.
Как се изумил царят. За първи път всичко било изпълнено, както той искал. Чудел се каква задача да постави, така че момъкът да не я изпълни. Докато мислел, дошла дъщеря му.
- Искам - казала тя - този момък да намери гривната ми. Онази гривна, която изгубих. Много я обичах.
- Добре, добре. Така да бъде. Хайде, момко, отивай и до утре да донесеш гривната. Ако не я донесеш, ще се простиш със свободата си.
- А аз какво ще получа, царю?
- Мен ще получиш, момко. Ако ми я донесеш, ще получиш мен.
- Добре. Мога веднага да те взема тогава. Ето, тази ли е гривната ти?
Извадил гривната и ù я подал. Тя много се зарадвала, пък и го харесвала и искала да се омъжи за него.
Нямало какво да направи царят и оженил двамата млади.
Момъкът продължил да се грижи за куцото магаре. Нали то го направило богат и щастлив? И птицата останала при тях. Пеела най-хубавите си песни в чест на младото семейство. И, разбира се, за приятеля си - куцото магаре.
© Харита Колева All rights reserved.