Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че тъкмо тя бе привлякла вниманието му.
В лицето куклата много приличаше да бившето му гадже Галя. Същите ведри синьозелени очи, същите заоблени скули, същата права руса коса, дори носът бе едно към едно. Двамата се бяха разделили преди месец заради безбройните скандали. Уж се обичаха, а все възникваше нещо, за което да се скарат. Явно не си пасваха като характери. Никола бе съкрушен от раздялата. Не минаваше и час, без да си помили за нея. Чувстваше душата си някак празна. Понякога му идеше да коленичи пред Галя и да я помоли за прошка, но гордостта го възпираше. Най-лошото навярно бе, че живееха в съседни сгради и често се засичаха. Когато Никола я видеше, сърцето му ускоряваше ритъма си. Но ...