Аз съм кукла в ръцете ти, нали? Държиш конците и ме дърпаш. Управляваш живота ми, сърцето ми, мислите и действията ми. Надникваш в света ми. Опозна ме. Научи всяка точка в мен. Обви ме цялата в прегръдките си. Докосна се до всяко едно кътче по мен и ме разпръсна. Играеш си с мен, нали? Кукла на конци. Играчка в ръцете ти. Харесва ти. Обичаш да ме лъжеш, да ме разиграваш. Да объркваш мислите ми, да ме провокираш, да ме докарваш до лудост. Обожаваш да създаваш хаос в света ми, да разхвърляш всичко в душата ми и да си тръгваш без да подредиш чувствата ми. Оставяш ме да мисля, да се чудя, да си задавам безброй въпроси на, които ти никога не ми даде и няма да ми дадеш разумни и изчерпателни отговори. Държиш се с мен като с предмет. Преместваш ме от една среда в друга. Хващаш ме с ръката си и ме имаш, както и когато си поискаш. И аз нямам нищо напротив. Оставям се в прегръдките ти. Оставям се цялата, а вътрешно душата ми кърви. И тази нощ позволявам на ръцете ти да ме събличат, защото искам поне малко да стоплиш студенината в мен. Самотна съм. Умирам, когато си далеч от мен и се раждам отново във всяка вечер до теб. Играчка съм в ръцете ти. Боли ме от мисълта. Аз съм твоята кукла на конци, която контролираш, дори несъзнателно. Впи се в мен. Обзе сърцето ми и ме въртиш в света си. Аз съм вътре в живота ти, но съм ничия. Така пожела да бъда. Не ме допусна по-навътре. Не ми позволи да бъда Някоя, а именно - ТВОЯ...
Но забравяш едно, радост и болка моя... Не си ли чувал, че куклите нямат сърца. И аз нямам такова. Помниш ли, една хубава вечер.. Бяхме навън, звездите грееха. Беше лято. Ти беше до мен и ме прегръщаше. Топлеше ме. Спомняш ли си тази дълга нощ? Тогава ти дадох сърцето си. То тупти в теб. В мен няма нищо. В мен има една празнина на мястото му. И сега ме боли, защото не го пазиш добре. Защото го раняваш с постъпките си. Защото не искаш то да е в теб. А аз няма как да си го върна. Аз съм кукла на конци. Вече съм почти безчувствена. Очите ми плакаха толкова много, че дори пресъхнаха. Като кукла започнах да гледам безразлично на всичко случващо се около мен. Студена съм. Не! Не вътре. Не душевно. Студени са ръцете ми, тялото ми, устните ми. А вътре горя. В мене е АД!
Играчка в ръцете ти. Това е живота ми. Любовта ме направи безсилна. Твоята кукла без сърце се влюби. Обикна те... Обича те още... Боли я, но няма нищо против да дърпаш конците й. Няма нищо против да управляваш съдбата й. Няма нищо против да я лъжеш, да я предаваш, да я разиграваш и от време на време да я стопляш с някаква част от любовта ти, ако това в теб може да се нарече любов или е просто развлечение. Тази кукла е мъртва вече. Мъртва вътрешно. И пак за теб би дала останалата част от живота си, за да бъдеш щастлив.
© Лилия All rights reserved.