По улицата бавно се изкачва възрастна жена. Почуква с бастунчето и поспира на всеки няколко крачки. Прави опит да се поизправи, и отново чук-чук и няколко крачки. Когато доближи, кучето настръхна. Скочи към нея и яростно залая. Гласът ми го закова на крачка от бастуна. Жената спря и се изправи. Преди да се обадя втори път, тя нежно се обърна към него.
- Какво, ще ме изядеш ли?
- Не се плаши - обадих се аз. Бастунът е виновен. Подариха ми го на една годинка. Изглежда, че са го били с нещо като бастун, защото щом види човек с него, настръхва. Кучето приклекна и се смири.
- Живинка - обади се пак жената. А пък аз помислих, че не ме хареса. Я какъв е хубавец. Ела, на баба дългоушкото. Приведе се бавно и присегна с ръка да го погали. Песът се премести до нея и покорно наведе глава.
- Не можах да го отуча да не ръмжи, като види бастун.
- То лошите неща най-трудно е да се забравят.
- А ти,- викам аз, - защо вървиш по средата на улицата. Ще те блъсне някоя кола. А и завоят е много лош. Няма да ...