Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.
Сега стоя и гледам купчината части. Извити тръбички, водещи към тумбестото сърце на машината, има и нещо подобно на плейър, с голяма памет, доколкото разбирам, защото списъкът с музика е доста дълъг. И срещу името на всяка песен стои епизод-клипче от моя обич-живот. Ето например последната песен - „Interface" на Extreme. Срещу нея на мътно екранче се движат нощните сенки на един красив миг, в който мълчанието беше близост и близостта, крехка, беше полет. Но клипчето спира още в началото, ако не държиш екрана в ръце, като цвете, обхванал го така нежно и спокойно, както би обхванал собственото си сърце. Тогава усещаш как през кожата на ръцете ти преминават тръпки, мигновено обтичват цялото ти тяло ...