Улавям най-пресните септемврийски слънчеви лъчи, оплитам дълъг и тесен камшик и шибам живота. Калиграфично пиша по гърба му: "Дий, мършо, дий". Слагам си от евтиния афтършейв, защото сега съм едно копеле, което е разказало играта на шибания живот, който с нищо вече не може да ме изненада. Два часа кръв от носа ми, братче (ще трябва да я изхвърля тая риза, да я е*а), но отидох на срещата. Чакам я... ей сега ще се покаже на балкона и ще ми каже:"Дишай".  После:"Сбогом, душко, пържи се естествено"!