Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. Семейството ми бе най-ценното нещо, за което се борех с кръв и нокти. Съпругът ми беше мечтаният принц на бял кон. Децата ми - две прекрасни момичета, които ме превръщаха в дете, и живот, пълен с щастие. Но или аз някъде сбърках, или просто животът е прекалено странен и ти поднася изненадите по най-бруталния начин.
Един коварен за мен следобед, след ужасно уморителен работен ден, се прибрах вкъщи. Беше ни дошъл на гости приятелят на съпругът ми още от детските им години. Стояха на дивана, разказвайки си най-различни истории и смеейки се от сърце. Учуди ме, че нито телевизорът работеше, нито пък музика си бяха пуснали, просто си говореха. Приготвих вечерята и влязох в банята, за да се освежа ...