elenasim1 (Елeна)
178 6571
Jul 13, 2011, 11:00 PM

Къде сбърках? 

  Prose » Narratives
1296 0 26
2 мин reading


Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.

Разбира се, животът ми преди беше различен. Семейството ми бе най-ценното нещо, за което се борех с кръв и нокти. Съпругът ми беше мечтаният принц на бял кон. Децата ми - две прекрасни момичета, които ме превръщаха в дете, и живот, пълен с щастие. Но или аз някъде сбърках, или просто животът е прекалено странен и ти поднася изненадите по най-бруталния начин.

Един коварен за мен следобед, след ужасно уморителен работен ден, се прибрах вкъщи. Беше ни дошъл на гости приятелят на съпругът ми още от детските им години. Стояха на дивана, разказвайки си най-различни истории и смеейки се от сърце. Учуди ме, че нито телевизорът работеше, нито пък музика си бяха пуснали, просто си говореха. Приготвих вечерята и влязох в банята, за да се освежа. Децата се гонеха из стаите и всичко беше в разгара на обичания ни начин на живот. Когато излязох загърната с халата, видях как двама дългогодишни приятели си шепнеха и въодушевени водеха може би някакъв спор. Усмихнах се и отидох да се облека.

Излизайки от стаята, се приготвих да подредя масата, за да вечеряме всички заедно. С периферията ми се мерна как лицата им стояха на доста близко разстояние един от друг. Но тогава не обърнах внимание.

Сега обаче зная много добре, че отношенията им бяха нещо повече от едно обикновено приятелство. Същата вечер видях с очите си нещо, което промени животът ми завинаги.

Разводът ни се бавеше, а аз търсих отмъщение. Мнението ми за мъжете се беше променило. Вече ги виждах по различен начин. Като жертва, на която мога с удоволствие да забия ножа до дръжката.

Излизах с различни и давах поводи на всички да ме обвиняват. Нека бъда аз причината.

Даже родителите ми бяха срещу мен. Но аз си знаех най-добре докъде можех да издържа на болка.

Пред прекрасните ми дъщери не показвах никаква вина от страна на баща им. Те щяха да пораснат и сами да разберат. Не беше нужно да им показвам колко е жесток животът. В очите им аз бях виновна и за мен бе по-лесно да живея по този начин, отколкото да научат истината.

Някъде бях сбъркала, но къде?

За моя изненада последната връзка, която бях създала на основата отмъщение, се оказа по силна от мен. Начинът, по който ми доказваше, че съм жена желана, обичана и най вече чувствителна, ме караше да вярвам, че може би има някаква светлина там, накрая на тъмният тунел...

Живот - както и да го наречеш, е странен.

,,Днес сме тук, утре ни няма'', както се казваше и може би е нужно понякога да се опитваме да бягаме по-бързо от болката. За да може когато ни настигне, да ù се усмихнем и да я оставим за кратко да ни обгърне. Може пък след нея да се появи щастието, за което си заслужава всеки един миг...

 

© Елeна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за разходката из вдъхновенията ми. Вниманието ти ме радва. Светъл да бъде денят ти Самотния_вълк (Севделин Порчев)
  • Поздрави сърдечни, Елена!
  • "...може би е нужно понякога да се опитваме да бягаме по-бързо от болката."

    Наистина!
  • Благодаря ти silvina84 (Силви ) И от мен сърдечни поздрави!
  • Благодаря ти antonio60 (Антонио Георгиев) Сърдечен поздрав и от мен!!!
  • Благодаря ви сърдечно!!! Щастлив да бъде денят ви!!!
    feia (Вилдан Сефер)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
  • Наистина понякога животът ни поднася изненади, които не сме и сънували. Интересен разказ!
  • Разказ, който провокира размисли и страсти!
    Поднесен така, че да всеки от нас да си зададе въпросът, как бихме реагирали в подобна ситуация.
    Браво, Ели!
  • Благодаря ти, Весе! И ти също
  • Благодаря сърдечно ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН ) Щастлива съм, че предизвиках интерес. Желая ви ден изпълнен с много приятни емоции!
  • Джон Ленън беше казал:
    "Животът е онова нещо, което ти се случва докато си правиш плановете"

    харесах разказа, Елена...!!!

    поздравления!
  • Благодаря ви!!! Лека и приятна вечер от мен!
    ZAPP (Запрян Колев)
    d49 (Странник )
  • Животът винаги ни опровергава.Без право на обжалване.Поздрав,Елена!Хареса ми!
  • Поздрави сърдечни! Благодаря ви, че прочетохте! Слънчев и усмихнат ден от мен!
    zelena (Силвия Райчева)
    purko59 (Ангел Веселинов)
  • Здравей, Ели!
    Разказ, в който няма невинни, но няма и виновни. Точно като живота - такъв е, какъвто е.
    Поздрав!
  • Интересни разсъждения за човешките ценности и пороци.
    Поздрави!
  • Благодаря ви!!! Учудвам се, че оставям впечатление за действителността и ви карам да се замислите дали е част от животът ми. Тъй като аз пиша различни видове житейски истории мога да кажа само, че когато описвам дадената случка съм част от нея, съпреживявам я, но там където е реалността винаги отбелязвам че е моя. Тази не е. Сърдечни поздрави за всички!
    mariamagdalena69 (Неви Керелска)
    velikataniki (Николина Милева)
    stoianova (МИМИ )
  • Хубаво произведение Ели.Дали е твоя лична или измислена история това е живота ни.Никога непознаваме на сто процента човека до нас,а и той незнае всичко за нас самите.Просто изпитанията през които преминаваме са различни за всеки,но със сигурност носят послание за нас самите и са урок,който ни трябва за да затворим вратата на вече минал етап и да отворим на можеби по добро бъдеще.Важно е да не търсим причини,просто трябва да се гледа напред.Там светлината в тунела е по ярка,когато вървиш кам нея и не се обръщаш назад.
  • Надявам се, че това не се е случило на теб Интересно ми беше да прочета Поздрави,Ели
  • Благодаря ви сърдечно! Радвам се, че ви хареса! Поздрави и от мен!
    hubavkaaa (Шушка )
    oksimoron (ГруйЧо Майсторов)
  • Благодаря ви! Този разказ е взет както винаги от съвременният ни начин на живот и въпросните проблеми които се въртят около него. В действителност съществува тази история, но както винаги аз малко съм изменила реалните действия на героинята... Светъл да е денят ви!
    monilia (Симеон Пенчев)Радвам се на присъствието, Симеон!
    djudjii (Жанет Велкова) Благодаря ти, Жанет!!!
    Hercule (Христо Запрянов) Бате Ице прав си не съм аз и благодаря ти за искреността! Поздрав сърдечен!
  • Хареса ми Къде сбърках Ели.
    Животът ни устройва клопки от най - различно естество.
    Успех ти желая!
  • Този разказ го четох и на друго място,но да те поздравя отново,Ели
    Много харесвам прозата ти.Усмихнат ден!
  • Сбърала си, че си написала този разказ в първо лице, защото ми се стува, че не се отнася до теб. Ако пък това е от твойто минало, грешката ти е, че си била много наивна, доверчива или нещо друго, защото не може за толкова години една жена да не разбере, че нейният "любим" мъж, ако не е хомосексуалист , то е бисексюел. Но най-голямата грешка е че е избран грешнен път за да решаване на въпроса. Или се примиряваш със статуквото или ако не можеш, веднага го разкарваш и чак тогава правиш каквото намериш за добре. Ако кажа, че приемам поведението и постъпките на героинята, просто няма да съм искрен.
    Иначе, както си е характерно за теб, изразът ти отличен.
  • Благодаря ви за хубавите коментари!!! Установявам, че съчувствието в хората е една плюсова характерна страна. Ако можеха хората за които пиша да прочетат съпричастието ви във всяка една тяхна история може би щяха да се чувстват по малко самотни, тъжни и така нататък... Още веднъж ви благодаря! Спокойна вечер от мен!
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    жарава (Веска )
    poeta (Илко Илиев)
  • Какво толкова е сгрешила хубавата Елена, че Троя плати за греха и?
    Както е казал поета - живота понякога бърка вместо нас, а ние си отмъщаваме като го живеем, както на нас ни харесва!
Random works
: ??:??