Стая, погълната от цигарен дим. Само мъждукащият пламък на единствената свещ пронизва студения мрак. Тъжният плач на китарата заглушава тишината. Сърцето бие лудо - иска да те намери. Боли, но пръстите не спират да галят струните. Само една сълза успява да се пророни и да се плъзне по дървения гриф.
Устните искат да ти кажат нещо, но не могат да се помръднат. Очите искат да те видят, но ти си далеч. Стоя безпомощно, потъвайки там някъде в мрака, сълзите напират неудържимо, но аз продължавам да свиря песента на осъдените души. Ръцете ми започват да треперят и пръстите ми се плетат по студените струни. Следва тишина, пронизана от твоя глас. Аз искам да му отговоря, но някой ми е откраднал думите. Искам да те докосна, но между нас има невидима стена. Гледам те, но ти не ме виждаш. Крещя твоето име, но ти не ме чуваш. Затварям за миг очи и когато ги отворя, виждам старата мрачна и студена стая... Къде сгреших?