Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече трета рожба умираше в ръцете му, без дори да изплаче. Гологлавата му глава бавно докосна напуканата от мъки земя и човечецът се разрида като малко дете. Какво и кому беше сторила тая малка душичка, че не видя и тя белия свят, а си отиде още неумита. Какво бяха сторили и те с жена му, че не можеха да си отгледат челяд. Дали защото нявга баща му беше заклал един бабаит в селото, който плашеше всички и никой не смееше да замръкне навън, а резетата на тежките дървени порти се хлопваха още по видело. Ама те всички - и мало, и голямо му бяха благодарни и никой го не обади никъде. Или може би защото като малък твърде често прескачаше хорските дувари да си бере от чуждите джанки, или може би защото н ...