Отново съм си у дома, а дали това е точно домът ми, дали действително съм тук? Дълго време си задавах този въпрос и все не намирах точния отговор или правилния вариант за разсъждение. Дълго издирвах обратния път и всеки път се убеждавах, че няма такъв. Когато една нишка се скъса от живота ти, я връзваш за друга или я зашиваш на старото място, но тя пак изтънява и се прокъсва. Затова се убеждавам, че обратният път кьм отчужденото за теб място го няма, изпарил се е или просто е станал вече друг. Тук съм само телесно, духовно витая някъде другаде, някъде там, на другото място. Не се отказах да търся пътя за връщане, защото имах усещането, че всички тези трудности са поредния опит на съдбата да ме подложи на изпитание, да ме атакува, да ме накара да престана да се боря. Няма да се предам толкова лесно; всъщност, не обичам да се предавам, но обичам да давам предимство на по - заслужилите го, обичам да им показвам начина и да им помагам даже да излязат на правия си път. А за моя път имам ли ...