Тръгнах за планината изпълнен с радост и надежда.
Денят беше слънчев и приятен.Крачките ми бяха леки
и бодри,а на душата ми беше светло и просторно.Виждах
снежния връх,който излъчваше една суровост и лъчисто
обаяние.Същински хубавец !Той беше горд,далечен и це -
лия сияеше в светлина.Какъв силен великан,готов да пребори стихиите.
Изведнъж черен облак хвърли мрачната си пелерина и затули слънцето.Злият демон скри чудната гледка,а сту-
деният вятър пробождаше лицето ми с ледени иглички.
Обгърна ме влажна пара и нейния смразяващ дъх скова
тялото ми.Не можех да повярвам,че времето се смени толкова бързо.Стана ужасно студено.Пръстите на ръцете не ги усещах.Мразовити вихри свистяха в гъстата мъгла
а силният вятър се опитваше да ме събори.Настана пълен мрак и сърцето ми лудо биеше.Бурята беше ужас-
но силна и ми се струваше,че ще умра.Продължих изкачването.Усетих прилив на сили и реших да не се отказвам.Ненадейно облаците се разкъсаха и блеснаха ...