Над града се свличаше бавно ноща,небето се готвеше
да посрещне поредния пороен дъжд.
Всички хора се бяха прибрали,страхувайки се от светкавиците.
Не се виждаше жива душа по улиците.
Само едно момиче все още беше на вън.
Тя се бе загубила в спомени и мисли.
Беше загубила своята душа и вярата в любовта.
От очите и капеха кървави сълзи,сълзи проляти за един мухльо.
От колко време гаджето й си търсеше прична да я зареже.
И най-сетне му се отдаваше възможност.
Заради толкова голяма глупост той беше готов да остави
момичето,на което преди дни се кълнеше в любов и вярност. ...