Глава 1
Поменът
Рядко отивах на село, майка ми не обичаше македонската рода на баща ми. Били диви и луди, пиели и се биели, ходели с нож под ръка. И когато тя се уреди миналото лято за командировка в Италия, че взе и баща ми, най-неочаквано отсече да прекарам лятото на село в Пиринска Македония. Tам било най-сигурно и безопасно за мен, защото нямало компютри и нет, а в онази дива пустош и да искам, не можело да ми се случи нищо лошо или опасно.
Баща ми умно и мъдро замълча, но усетих как му стана приятно. A aз се чувствах отиващ на заточение в далечна и непозната Индия. По-точно, на заколение, като обречена на безсмислена смърт овца.
- Тъкмо малко да поработи и да заякне физически - безплатен фитнес сред природата. Да види и оня живот - в София лесно се мързелува. Не съм забравила екшъна по английски в края на срока. Трябва да си плати за това.
Майка ми ме погледна строго зад очилата с маркови рамки. Искаше да ми даде урок, но не знаеше колко съм упорит.
- Събирай, Горане, багажа. - Гл ...