Sep 23, 2005, 8:07 PM

Лабиринтът към щастието 

  Prose
1508 0 0
8 min reading
Това е моето произведение, което бе от участващите в конкурса,надявам се да ви хареса =)
Лабиринтът към щастието
И тази вечер, като всяка друга, Джейн се прибра в своя празен и мрачен апартамент. След дългия работен ден, прекаран в пощата, тя се отпусна на дивана в хола и се загледа в тъмното. За какво ли си мислeше тя? Точно в този момент тя не бе способна на никаква мисловна дейност. Бе толкова изтощена, че не знаеше какво прави. Но ето, че една мисъл й се завъртя в главата. Утре бе събота и се навършваха пет години от смъртта на нейните родители. Ето това я занимаваше цяла вечер. Тя нямаше нито братя, нито сестри. Беше съвсем сама в дъждовния Лондон. Изведнъж задълбоченото мислене на Джейн бе прекъснато от игривото потропване на капчиците дъжд по стъклата. Тя стана и отиде до прозореца. Вгледа се навън и съзря- всичко бе пусто, нямаше жива душа, тъмно и загадъчно.Както бе и вечерта, когато загинаха нейните родители. Тя си спомни този момент от жестоката катастрофа, която се бе случи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??