на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена!
- Всъщност целият разказ наистина се случи. Една нощ с най-добрия ми приятел така се надрахме, че две не виждахме. Не можах да устоя да не му открадна разсъжденията.
Старата литераторка отстъпи крачка назад и се усмихна. Отпих от чашата си – шампанското е хубаво нещо, но това беше гадно. Обърнах се рязко и за малко да залея Киров.
- Може ли да си ходя вече?
- Ама толкова ли не можеш да изтърпиш до края?
- Не.
- Ако не пишеше толкова хубави разкази, не знам как щях да те изтърпя.
Не знаеш как щеше да ме изтърпиш, ако не взимаше по тридесет процента от всяка парична награда, която дават на книгата, поправих го на ум и му пожелах лека нощ. ...