5 min reading
на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена!
- Всъщност целият разказ наистина се случи. Една нощ с най-добрия ми приятел така се надрахме, че две не виждахме. Не можах да устоя да не му открадна разсъжденията.
Старата литераторка отстъпи крачка назад и се усмихна. Отпих от чашата си – шампанското е хубаво нещо, но това беше гадно. Обърнах се рязко и за малко да залея Киров.
- Може ли да си ходя вече?
- Ама толкова ли не можеш да изтърпиш до края?
- Не.
- Ако не пишеше толкова хубави разкази, не знам как щях да те изтърпя.
Не знаеш как щеше да ме изтърпиш, ако не взимаше по тридесет процента от всяка парична награда, която дават на книгата, поправих го на ум и му пожелах лека нощ. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up