Dec 1, 2007, 8:35 PM

Ламаринено прерязване (на Яворов) 

  Prose » Narratives
1877 0 16
6 min reading
Градините разцъфтяваха в нежни розови цветове. Памучни облачета се простираха около двата бряга на реката. Весело в дворовете на къщите на тогавашния град жужаха пчели.
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществото.
По площадите като в букетчета се събираха чадърчетата на дамите, усмихващи се свенливо на мустакатите си кавалери... Да! Идилия! Идилията на миналото! От каретите махаха с кърпички нежни същества, от тротоарите край сградите им отговаряха с леко кимване познати мъже и жени... Навън кипеше пролет! Животът весело си играеше с воалетките на дамите и с шапките на господата... Да! Аз исках да съм навън в онзи момент! Но за съжаление не можех да мръдна от там, където се намирах сега!
В сивата, обезличена от истинските престъпления на човечеството стая, се водеше моето дело. Бях наричан убиец! Аз в живота си не бях посягал на живо същество... Гледах мрачните, навъсени силуети и не можех да про ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??