Лаврака - втора част
Multi-part work « to contents
Паметта не винаги буди съвестта. По-скоро тя се срамува, когато съвестта я буди в нетърсени мигове. Паметта винаги носи обремененото време на миналото и прави отчаяни опити да се спаси в новото си ежедневие.
След като срещна Юлия Лаврака изстрада в безсъние няколко нощи и реши да потърси "копието на Джил". Но къде беше това момиче и с кого, той нямаше дори бегла представа? В края на август повечето летовници поемаха към постоянните си обитания,нали все пак трябва да се работи, учи и живее? За Лаврака тишината на неговия странен свят не кореспондираше със света на другите хора; и оттам различията между световете беше за него граница на предела. Сега той търсеше начин да преодолее статуквото, защото чувствата му на любопитство и нагона на любовта понякога слагат край на едно време изживяно безвъзвратно.
В ранното утро на първия ден от септември Лаврака натовари моторницата с необходимото за един риболовен ден и потегли навътре в морето. Годината беше добра за рибарите от крайбрежието: паламуд, лефер и още други видове риба, та чак до цаца, бяха заредили пазара в доволни количества!
Лаврака излезе в открито море и пое на североизток, докато срещаше рибари да търсят нови пазажи на юг от Ропотамо. Той преодоля около две морски мили и остави "Джил" да дрейфува в близост до един далян, ей така, повече за самочувствието на рибар, отколкото за някакъв улов.
Симо търсеше повече мириса на морските вълни, техния досег и едновременно с това мисълта за Юлия не спираше да го обгръща с примамливо желание. В стремежа си да оприличи Джил,(Джулиан беше официалното й име) от Орегон, Лаврака беше решил, че името на момичето, което срещна преди няколко дни е Юлия и така я опазваше в душата си, сиреч паметта му сама отглеждаше любовното му минало!
Когато небето порозовя и на хоризонта слънцето видимо възлизаше, досущ като от морето, Симо успя да хвърли две въдици, едната с примамка за сафрид, а другата за паламуд или каквото там се закачи.
Една елегантна, но малка яхта се зададе откъм Созопол използувайки платната и попътния бриз от северозапад, който в горещите летни дни приличаше повече на тропически зефир, срещан от Лаврака между Нова Гвинея и Австралия.
Капитанът на яхтата с регистрация в Созопол умело заобиколи даляна и при преминаване край лодката на Симо приветливо поздрави.Само след няколко минути откъм трюма на "Джалма" (такова беше името на яхтата!)
Симо Лаврака дочу дует "Ритон", нещо като музикален поздрав...И тогава се появи онова жадувано видение от последните дни!
Момичето на неговата "ваденка", копието на Джил усмихнато поздрави самотния рибар!
Симо смаян от неочакваната среща помаха за поздрав, повече стъписан, отколкото невярващ на гледката, сякаш близостта на Юлия беше спасителен мираж... Омир е описал много сполучливо срещите на Одисей с русалките,амазонките и харпиите, коя от тях беше това момиче, което смущаваше душата на този самотник? Лаврака беше като хипнотизиран.
--Папа, може ли един дрейф сега, защото искам да хвърля една въдица тук?
Бащата - капитан весело й отговори, че ще пусне котвата...
Докато яхтата остане неподвижна алармата 6г гр-звънна на една от въдиците на Симо и той започна бавно да навива макарата,за да разбере какво се е закачило на въдицата му...
Момичето с интерес очакваше да разбере какъв е улова на Лаврака. Синьозелените й очи преливаха с цветовете на изгрева,докато Симо изтегли един голям паламуд, когото рибарите наричаха "циганка".
--Браво, сърдечни поздрави за първия улов на първия ден от септември, изръкопляска хубавицата.
--Как се казваш? - не спираше да чурулика тя от борда на яхтата.
Някак в просъница Симеон представи името си.
--Благодаря, аз съм Джулия, защото татко много харесва Джулия Робъртсън и преди да се родя е гледал филма "Хубава жена" осем пъти! Само че тя е с по-голяма уста от мен, нали?
Симеон свенливо погледна Джулия, докато тя разпъна една блестяща усмивка, уж за сравнение.
--Симеон, ама ти днес си именник, привържи лодката към нас и ето стълбицата, хайде,чакаме те, каза бащата на Джулия, аз съм Никола, а ти не я слушай щерката, "нейната уста е дваж по-голяма" от тази на актрисата! Нали я виждаш и чуваш?Не спира да приказва! Качвай се, че да полеем за здраве и дълъг живот името ти!
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
-
"Паметта не винаги буди съвестта. По-скоро тя се срамува, когато съвестта я буди в нетърсени мигове. Паметта винаги носи обремененото време на миналото и прави отчаяни опити да се спаси в новото си ежедневие."
Поздрави, Ranrozar (Стойчо Станев)! -
Благодаря за коментара и оценката, ИнаКалина!
-
"Паметта не винаги буди съвестта. По-скоро тя се срамува, когато съвестта я буди в нетърсени мигове. Паметта винаги носи обремененото време на миналото и прави отчаяни опити да се спаси в новото си ежедневие." - много точно
-
Благодаря за коментара и оценката, Николай!
Благодаря за коментара, Даниела!
В живота на морските вълци любовта към авантюри, е част от живота. -
Стойчо, така увлекателно пишеш, ярко, интригуващо! Усещам, че ще се случат интерени събития, нали?
Ще чакам с нетърпение продължението! -
Чакам продължението, Стойчо!
Става ми все по-интересно! -
Благодаря за коментара и оценката, Елка!🙂
-
Интересен разказ! Поздрави!
-
Благодаря за 🙂,Пепи!
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
Понякога и на морските вълци им потръгва,но не на сушата...🙂 -
Работата ще стане. Явно така е писано, но ти разказваш много увлекателно, Стойчо. Романтична история!
-
...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
