Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в диплите си. Вечерта в ресторанта той ú разказва вицове и смешки, на които тя се смя до премала, а когато я изпрати до стаята, се наведе и пое ръката ú и леко я стисна. Пожела ú лека нощ, и тя влезе в стаята си, и дали от умората, или от спокойствието, което почувства, заспа непробудно.
На връщане той ú каза, че ще пътува и навярно няма да го има с месеци, и че ще му липсва, но ще ú се обажда, когато може.
Често ú звънеше и с времето тя усети, че очаква с радост обажданията му.
Страхуваше се от чувството, че той започва да ú липсва, тази привързаност едновременно я радваше, но и плашеше. Тя винаги е харесвала мъже по-възрастни от нея, дали защото рано загуби баща си, или защото харесваше зрело ...