11 мин reading
Лежах неподвижен в леглото си, увит в одеяла като египетска мумия.
Втренчено гледах тавана на спалнята. Навън студеният февруарски вятър сякаш свиреше в спуснатите щори, все едно навън бе - 57 градуса по Целзий, в Оймякон може и да е, но тук в Атина рядко пада под нулата. Пада не пада под нулата, важното е, че успях да се разболея.
А винаги си повтарях, че гурбетчията, в частност аз, нямам време да се разболявам, а и не е необходимо, защото никой няма да ми помогне.
Това да не съм аз, обади се някоя '' Умирам,... спасявай ме...'', и аз търча все едно съм фелдшер от Бърза помощ, сега по-модерното Парамедик....
Успокоявам, размачквам, взема й огъня за няколко часа и '' Ох, добре че си ти Петро...''
А иначе бях здрав като името си, като камък. Закривах старата година с къпане в морето по Рождество, откривах новата с ритуално къпане на Йордановден. Пиех умерено каквото ми попадне, а не според сезона, зимно време червено вино и греяна ракия, лятно бяло вино и узо с лед. Не пиех само зач,... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up