Случи се през едно априлско утро, малко преди Великден - точно, когато се пукваше зората и малките треви и цветенца се събуждаха от сън, а по клюмналите им главици се стичаха капки сребърна роса.
Петър, както всяка заран, изведе стадото на паша заедно с верния си приятел Черньо, който бе отгледал от малко кутре.
Красиво беше това утро! Свежият въздух, мирисът на цъфнали дръвчета и цветя, зелената премяна на поляните... Природата сякаш се подготвяше с цялото си тържество да посрещне големия празник.
Камбанен звън се разнесе из цялата околия - известяваше утринната молитва. Ето го и манастирът, сгушен в полите на планината. Керемиденият му покрив сияеше, докоснат от първите слънчеви лъчи, каменната чешма, от която водата вече излизаше от коритото си, тичаше по калдъръма и бързаше да се слее с реката, здравецът, израсъл на прага... Цялото това място създаваше усещане за мир и спокойствие, присъщо на такава божа обител.
Петър подкара стадото към Игличина поляна, където ходеше всеки ден. Пъ ...