Студ! Щипещ студ!
А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
Това бе способен да направи студеният зимен ден. Само мисълта, че скоро ще са на топло, държеше хората живи.
Но не всеки щеше да прекара вечерта на топло пред огнището, обиколен от вкусни ястия и десерти. По улиците скиташе едно бедно момиче-сираче, на име Коледа. То просеше милостиня от минаващите хора, но никой не му обръщаше внимание. Всички бързаха да се приберат на топло у дома си и съжаляваха, че са излезли.
Минаваха минути, часове. Времето се нижеше бавно - секунда по секунда. Миговете продължаваха цяла вечност.
Коледа се измори и спря. Вятърът развяваше белите й къдрици. Сините й очи преминаваха в зелени и лилави отенъци. Кожата на босите й крачка бе почервеняла от студ. Руменото личице и чипото носле на момичето ...