Тъжните очи на старицата ме погледнаха така, сякаш не ме виждат и отново се зареяха някъде над мен, сред гористите склонове на планината. Без да ми обръща внимание, сякаш не бях там, започна тихо да си тананика някаква мелодия… Но както внезапно започна, така и замълча. Притвори очи. Не откъсвах поглед от сивото ù, прорязано от дълбоки бръчки лице, което напрегнато, се опитваше да си спомни нещо. Устните и помръдваха без звук.
- Да… – Каза. – спомних си песента.
- Коя песен? – Попитах без особен интерес, но тя продължи, сякаш изобщо не бе ме чула:
- Ще ти я изпея… Но преди това чуй как се е родила… - Погледът ù отново се отнесе някъде над мен. Гласът ù се промени, и тя започна…
Отдавна… Преди много, много години, на север, в Страната на бурите живял рицарят Корн. Земите на замъка му били богати и плодородни, а по пасищата му се надбягвали с вятъра прекрасни жребци и кобили. Корн бил добър и смел рицар, и за своята вярност към краля се радвал на неговата щедра благодарност и приятелство ...