ЛЕГЕНДА ЗА ПЕСЕНТА
Отколе и винаги – в шума на листата, в звънкото бълбукане, в ека на пещерите, в грохота на прибоя човек съзира хармония, търси измеренията на възвишеното, приобщавайки се към живота на всемира...
Винаги и отколе човек съзнателно твори музика, наподобявайки природата, възторжено посвещава себе си и своята мисъл на красотата. Онази присъща и неделима част на хармонията.
От мига на първичното несъзнателно решение до естетическия вкус, до радостта от възприемането. И както красотата е голяма и многостранна, така е и мит, в чиито превъплъщения се преплитат хиляди съдби и имена. Човек, озарен от идеите и, се превръща в тайнствена легенда... Романтична и ведра. Приказка, творена от други поклонници на прекрасното, но онази която ни покорява, призовава нашето въображение, превръща се в светлина, в бъдеще, в смисъл на новия ни ден...
Планината спеше. Все още утрото не беше озарило сънените върхари. Като големи сиво-мъгливи повесма вълна нощни сенки лениво се заплитаха из храс ...