Месец по-късно нищо не се бе променило между тях; единствено привързаността и обичта им един към друг растеше. Цяла сутрин Бьорн и Ингрид се бяха любили сред гората на мократа от нощния дъжд трева. Все път младежът си мислеше, че не би могло да бъде по-хубаво и всеки път оставаше приятно изненадан. Ала този път имаше нещо особено в Ингрид; едва ли бе възможно, но му се струваше по-красива, по-нежна и гальовна. Когато и двамата бяха твърде уморени да продължат, той нежно прокара пръст по гърдите, корема и бедрата ù и се спря в средата. Обичаше да си играе с деликатната гънка между краката ù; Ингрид го беше научила как я докосва там с ръка и той я погали игриво. Пръстът му се завъртя плавно на входа и той леко проникна в нея. Това накара Ингрид да замижи от удоволствие и да му се усмихне. Когато усети, че през тялото ù премина така добре позната му тръпна, Бьорн се отдръпна и легна спокойно до нея. Инстинктивно огледа пръстите си: още имаше следи от семето му по тях. Това го накара да се ...