(Продължение от )
Знаеше, че ще намери Хадриан край реката близо до селото. Той имаше обичай да лови риба там след дъжд. Бьорн открои едрата фигура на приятеля си от детинство от разстояние и с безшумни стъпки си приближи към него.
Хадриан беше мъж, не като Ингрид. Бьорн бе човек на честта и щеше да му позволи да падне в бой както подобава, или сам да загине. Двубоят бе най-добрият начин да се разреши един спор между двама мъже. Не, нямаше чест в това да забие копието в гърба му. Щеше да го убие, но първо щеше да го победи.
Бьорн нямаше време за приказки; с бърза стъпка той се запъти към младежа концентриран над водата. Без много да му мисли, ловецът блъсна рамото на бившия си приятел. Хадриан се обърна стреснат, за да види червеното от сляпа ярост лице на Бьорн.
"Какво ти става?" извика той и отскочи настрани. Бьорн го грабна за рамото и го дръпна към себе си все едно, че скубеше корен. "Бьорн, това съм аз, Хадриан, приятелят ти!"
Бьорн не щеше и да знае. "Ти ме опозори, пале долно!" ...