Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма водеше до спомен, или пък до мисъл за тоя или оня - жив ли е, какво прави, как така се забравиха...
Вече всичко му беше омръзнало. Не му се четеше и му идеше да захвърли някъде тоя телефон. Може да беше от топлото. А може да беше и от жена му, която след като поля цветята на терасата и проветри, затвори прозорците и седна на стола до леглото.
-Тая котка, имам чувството, че е нещо болна, каза тя с писклив глас - само мяучи, и носа и не е влажен. Просто искаше да го държа буден, и да го занимава с нещо.
Значи ставаме двама, дето ще умираме, помисли си той, но нищо не каза на глас - само дето котката едва ли го съзнава.
-Нищо и няма, отвърна той, просто скучае животното. Като мене.
Само каква ...