Продължение на романа "Лео", част девета

                        Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски

                                   / Авторите сме сестра и брат /

                                                     Лео

                                                 / Роман /

   Част девета

   …

   Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът неговата цивилизация да ги унищожи нарастваше. Земята бе експеримент. Уговорката да бъдат унищожени, ако са поели по грешен път на развитие, си оставаше в пълна сила. Информацията, която Лео периодично изпращаше, беше далече от истината. Той прикриваше случващото се и се надяваше конфликтът между двете държави да бъде решен. Не беше допускал, че ще му се наложи да скрива истината. Животът тук е много хубав и ще направя всичко възможно, Земята да не бъде унищожена. Ако се наложи, ще опитам да се срещна с Бог. Само той стоеше над всичко и всички и имаше възможност да попречи. Но тава решение Лео оставяше за краен случай. Той не искаше да напуска Земята. Не можеше да допусне, че сега, когато усети и разбра цялото щастие на земния живот, може да се раздели с Рози и да замине. Тази жена беше награда за годините му самота, за многото мисии, в които беше участвал, за упоритата му работа. Да, в дейността си той намираше някакво удовлетворение, но то бе несравнимо с океана от чувства, които изпитва към Рози. Тази искрена обич, донесла му толкова щастие, Лео постави над всичко. Ако трябва, ще замине заедно с Рози, за да докладва, че мисията е изпълнена и да отклони вниманието им от Земята. Хитър ход, след който ще го изпратят на друга мисия някъде в безкрайния свят на Вселената. Но при всички случаи ще спаси Земята.  А Рози ще бъде само негова завинаги.

   Тази сутрин Рози се забави в банята, чувстваше се отпаднала и усещаше, че ще повърне. Нима съм бременна? Отношенията ѝ с Лео бяха повече от прекрасни и все пак тя не знаеше дали е готов да стане баща. Трябва да си направя тест.

   –Рози, готова ли си?-обади се от кухнята Лео.

   –Сега, след малко.

   Когато стана готова, Лео вече беше направил сандвичи и кафе.

   –Няма да закусвам.

   –Защо? Хапни малко!

   –Не мога, скъпи, не ми е добре на стомаха.

   –Тя седна на масата и опита да преглътне от кафето, но отново ѝ стана гадно.

   Лео я погледна въпросително.

   –Чудно. Вчера не си яла нищо лошо.

   –Страхувам се, че ще ставаш баща.

   Лео стреснато я погледна. Не беше очаквал това. Експериментът вече ставаше личен. Той нямаше представа какво би се получило като дете от тях двамата…Но каквото и да се роди, ще го обича повече от всичко на света и ще осигури живота и щастието му. Само за минута се овладя, усмихна се и я прегърна. Сега я чувстваше още по-близка, още по-скъпа.

   –Мила, много се радвам!

   –Всъщност трябва да направя тест, за да сме сигурни.

   –Не е необходимо.

   –Но как?

   –Владея някои методи. Сега ще ти кажа.

   Лео постави ръцете си върху нея и само след минута категорично потвърди, че носи дете, тяхното дете. За пръв път в живота си беше толкова развълнуван, трудно му беше да събере мислите си.

   –Но сигурно ли е това? По-добре иди до аптеката за тест!

   –Скъпа, моят метод е повече от сигурен.

   Рози усещаше, че в Лео има нещо необикновено, тайнствено и загадъчно. Но каквато и да беше тайната му, тя го обичаше и инстинктивно му вярваше за всичко. С него усещаше някаква сигурност и безкрайна любов. Никой не я беше обичал толкова пламенно, толкова мило и всеотдайно.

   –Ще трябва да поговорим довечера.

   Рози го погледна уплашено и той веднага улови този поглед.

   –Спокойно, винаги ще съм до тебе. Просто има неща, които не знаеш за мен, и вече трябва да ги научиш.

   После я прегърна и обсипа лицето ѝ с целувки.

   –Ако искаш, не идвай на работа, аз ще свърша всичко.

   –Ще дойда. Чувствам се по-добре.

   Двамата излязоха навън, хванати за ръце, усмихнати и щастливи.

   …

   Марин не беше щастлив – ходеше мрачен и потиснат. Колкото и да се опитваше да припомни на Нели за отношенията  им, тя просто отказваше да го стори. Тогава реши да я спечели отново, но удари на камък, сякаш беше съвсем друга жена.

   Тази сутрин той видя Рози и Лео щастливо усмихнати да идват на работа. Поне някои са добре! Всъщност той се радваше за тях и считаше, че много си подхождат.

   –Елате при мен да пием кафе – няма кой знае какво за вършене! – обърна се към двамата. –Дано прихвана малко от вашето щастие.

   –Може – обади се Лео и двамата тръгнаха след Марин.

   Когато се настаниха удобно в кабинета му, шефът напълно сериозно попита:

   –А сега ми кажете какъв е секретът на щастието?

   Рози и Лео се засмяха. Това не бяха очаквали да ги пита.

   –Трябва да се изстрада – отговори тихо Лео.

   –Не те разбирам.

   –Първо, човек трябва да го заслужи и да плати съответната цена, за да го получи.

   Рози кимна с глава в знак на съгласие.

   –Може и да сте прави – Маринов махна с ръка и започна един съвсем битов разговор, затова в кой ресторант готвели хубаво и че следобед  мисли да ходи на басейн. Щял да плува. Считаше, че се е отпуснал и е загубил форма. Искаше да започне и тренировки във фитнес зала.

   Когато човек загуби нещо, обикновено търси да компенсира с друго. Новото занимание, новата емоция винаги намалява болката от загубата.

…

   Цял ден Рози се опитваше да разбере за какво искаше да разговаря с нея Лео, но опитите бяха безрезултатни.

   Когато излязоха от работа и минаха през една от хранителните вериги, за да закупят някои неща, двамата се качиха в колата и потеглиха към дома на Лео.

   Слънцето залязваше и хвърляше красиви отблясъци в градината на къщата. Те седнаха в двора на двата шезлонга в близост до малка масичка.

   –Цялата съм в слух! За какво искаш да говорим?

   Лео хвана ръката ѝ и започна своя разказ. Лицето на Рози се променяше с всяка дума, с всяко изречение. Тя преживяваше разказаното със сърцето си, емоциите се отразяваха в очите ѝ, които променяха цвета си в зависимост от светлината. Лео я прегърна и продължи разказа си. Когато завърши, настъпи пауза, никой не смееше да наруши мълчанието. Той я прегърна още по-силно и накрая прошепна.

   –Скъпа, решението е твое.

   –Нарисувай ми твоята галактика и твоята планета! – отговори Рози, без да го погледне.

   –Ще ти ги покажа във видеозапис, но ако искаш, мога и да ги нарисувам.

   –Искам да ги нарисуваш!

   –Добре, скъпа.

   –Излиза, че нашата планета е експеримент на вашата цивилизация. А и нашата любов, също е експеримент – второто добави тихо и се замисли. – Какво ли ще бъде детето ни?

   –Каквото и да е, то ще е наше и ще го обичаме много.

   –Прав си, Лео, но мога ли да те помоля да запазиш човешкия си образ.

   –Разбира се! Аз много харесвам новата си визия.

   –Рози, ако нещата излязат извън контрол, ще ме последваш ли, ще тръгнеш ли с мене?

   –Обичам те и ще бъда там, където си и ти!

   –Рози, ти си най-хубавото нещо в живота ми!

   Вечерта напомни за себе си, слънцето се скри и в градината притъмня.

   –Да се прибираме! – каза тихо Лео.

   …

   На Земята много неща не вървяха така, както би искала цивилизацията, от която произлизаше Лео. Това го изпълваше със смут и страх, че ако узнаят състоянието на случващото се тук, ще сложат край на експеримента. Лео не допускаше в информациите си нищо, което би застрашило живота на земните хора и въпреки това знаеше, че те могат да изпратят и други агенти на Земята, а могат и да прекратят мисията му. По стечение на обстоятелствата Лео бе имал огромната привилегия да се срещне с Бог. Бог, който стоеше над всичко, включително и над представителите на неговата планета, поели осъществяването на експеримента на Земята. Тези две срещи не бяха известни на управляващите неговата планета. Леон знаеше, че ако не може да овладее ситуацията, ще потърси трета среща с вселенския разум. Но беше трудно, защото Бог имаше своята отговорна мисия и срещите с него не можеха да бъдат осъществени лесно и веднага. Съвсем скоро му се обадиха с предложение да изпратят още трима агенти на Земята, за да му помагат и анализират случващото се на планетата. Мотивираха се с това, че Лео се бавеше и все още не бяха получили заключителния му доклад, който щеше да постави и края на мисията му тук.

   Трябва да заминат. Само при личен контакт той би могъл да ги убеди, че всичко на планетата Земя е спокойно и успешно. Може би някога ще се върнат отново, може би – не. Това Лео не знаеше, но беше уверен в едно – любовта е най-великата сила на този свят и той имаше щастието да обича и да бъде обичан.

                                Край

                                             Мария Мустакерска - Ловеч

                                             Димитър Мустакерски - София