Лепа Брена
преобърна живота ми!... Не е за вярване, но е така… Тя и на някакъв арабски шейх объркала работите…
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград – тря’ба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1] от пиле мляко – рече баща ми.
След час се приземяваме със ЗАЗ-ската в района на димитровградската автогара – единственото място в държавата, дето в един ден се стича половин свят – българи, турци, цигани!... Паркирам чак между блоковете до Марица - не съм виждал толкова коли и ремаркета на едно място…
Хващам баща ми под мишница, да не го изгубя и поемаме през тарапаната…
Какво по-напред да гледаш – стока нахвърляна върху прогнили дървени маси, накичена по автомобили или натъркаляна по земята… Колкото купувачи, толкова и продавачи. Продава се всичко - ново и старо, читаво и калпаво, кой от каквото иска да се отърве, гледа да го пробута и докара някой лев… Други пък висят, ей така, заради алъш- вериша...
- Миллет[2], толкова мераклия за търговия, може да видиш само в Мите кас ...