Feb 11, 2018, 12:08 AM

Лепило и вълни (26) 

  Prose » Novels
928 1 0
5 min reading
Морето?
Не знам точно защо всичките тези хора ми даваха храна. Сякаш участвах в игра, в която всеки цивилен ако поиска, може да те подкрепи. Жестоката истина е че без тяхната подкрепа като нищо можеше да си умра от глад. Само с плодове и зеленчуци трудно се живее, особено ако си в постоянно движение. За такъв тип начин на живот си трябва стабилна храна. И макар и много рядко, все пак успявах да се сдобия с такава. Напоследък отвсякъде биваш заливан от какви ли не умни фрази. Една от тях е че когато много искаш нещо го получаваш. Склонен съм да повярвам в нея. Аз много исках да отида до морето и без много да мисля тръгнах към него. По време на пътуването, започнах да искам просто да оцелея, докато стигна. Желаех най-малкото
необходимо, нищо повече. Вода и храна. Храна получих, макар и рядко сит да бях. И постоянно ходех с пресъхнала уста, но и без вода не останах. Всъщност едва сега чак откакто избягах от комуната можеше да се каже че се бях заситил. Затова след като си изпих колата вля ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Бачев All rights reserved.

По действителен случай.

Random works
: ??:??