7 min reading
Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Искаше ми се някой да ме вземе и да ме закара направо до там. Ей! И аз съм за морето! И аз съм тръгнал натам, им казвах в ума си. Но на кой му пукаше. За тях бях просто човек с байк катерещ хълм. „Давай, давай“ или „карай, карай“ викаха щастливи те.
А аз давах давах, после бутах бутах, докато не реших да се дръпна малко настрани от пътя. Навлязох малко навътре в храстите отстрани. Взех и колелото за да не би някой случайно да си го познае. Точно го пренасях през едни паднали дърва, когато без да искам го ударих точно в средното движение и веригата му падна. Спомням си добре чувството което изпитах тогава. За миг ми прималя. Видях всичките си илюзии и мечти разбити на парчета. Всичко свърши!
Оста ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Едно наистина случило се приключение