Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Искаше ми се някой да ме вземе и да ме закара направо до там. Ей! И аз съм за морето! И аз съм тръгнал натам, им казвах в ума си. Но на кой му пукаше. За тях бях просто човек с байк катерещ хълм. „Давай, давай“ или „карай, карай“ викаха щастливи те.
А аз давах давах, после бутах бутах, докато не реших да се дръпна малко настрани от пътя. Навлязох малко навътре в храстите отстрани. Взех и колелото за да не би някой случайно да си го познае. Точно го пренасях през едни паднали дърва, когато без да искам го ударих точно в средното движение и веригата му падна. Спомням си добре чувството което изпитах тогава. За миг ми прималя. Видях всичките си илюзии и мечти разбити на парчета. Всичко свърши!
Оста ...