1.

Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постройка, в която бяха баните и санитарните помещения. Столовата се намираше извън лагера, в близката почивна станция. Ежедневно по три път на ден лагерниците отиваха там да се хранят и се връщаха под строй по песъчливата пътека.

Децата бяха насядали в кръг около лагерния огън. Госпожица Юлия, както всички наричаха възпитателката Юлия Симеонова, стоеше права в средата и задаваше въпросите от викторината.

- Кой е найвисокият връх в Европа? – попита тя и вдигна очи към децата.

- Елбрус – извика едно момченце.

- Елбрус не е в Европа – провикна се друг, Мон Блан е най-високият връх в Европа.

- Всъщност има известен неофициален спор по въпроса – каза госпожица Юлия, Елбрус е по-висок, цели 5642 м и според географията е в Европа. А знаете ли коя е най-дългата река в Европа?

- Волга – обади се едно очилато момиченце.

Госпожица Юлия продължи с въпросите. Едно от момчетата обаче не се интересуваше ни най-малко от викторината и всячески се опитваше да заговори момичето до него. По едно време се наведе и прошепна в ухото й:

- Лиле, ще дойдеш ли довечера в нашата стая? Измислил съм страхотно забавление!

- Не е някоя глупост, нали? – попита Лили и запърха с прекрасните си, дълги мигли. Тя беше истинска красавица на десет години, сякаш излязла от някоя картина. Дългите й, къдрави коси бяха с цвят на мед, а очите й бяха топли, големи и засмени.

- Не, разбира се! Ще падне голяма веселба. Ще те чакаме, когато всички заспят – отвърна момчето, чието име беше Пламен.

- Тишина, моля – обади се госпожица Юлия, сега хайде всички към банята и после си лягайте. Утре сутринта ще обявим победителите от днешното творческо мероприятие.

През деня децата бяха правили макети на планински пейзажи върху борови кори. Бяха използвали камъчета, мъх, паста за зъби, клечки и всевъзможни подръчни материали и бяха пресъздали красотата на природата върху парче дърво.

Всички се отправиха към банята, а Пламен намигна на Лили.

2.

Лили гледаше през прозореца на стаята си в момичешкото бунгало. Вече от доста време всичко бе потънало в мрак и не се чуваше звук. Сигурно вече всички спяха. Погледна към леглото на Деница, с която деляха една стая, изглеждаше, че и тя спи дълбоко. Лили бавно отвори прозореца и се промъкна през него.

След около минута се озова пред момчешкото бунгало, където единият прозорец я очакваше отворен. Тя чевръсто се промуши и се озова в стаята на Пламен. Забеляза слаба светлина под леглото и се запъти натам. Под леглото завари двете момчета от стаята – Пламен и Коки, които държаха малки фенерчета.

- Здрасти, Лили! – поздрави я Коки.

- Казвайте какво сте намислили – нямаше търпение Лили.

Пламен се засмя.

- Сега ще ви покажа нещо. С него можем да си направим страхотна шега!

Пламен посегна към сака си, който също беше под леглото и извади някакъв предмет, който приличаше на камък или по-скоро парче бетон.

- Какво е това? попита Коки.

- Това е отливка на истинска меча лапа – поясни Пламен. – Братовчед ми ми я даде. С нея можем да оставим следи в пръстта и всички ще сметнат, че е идвала мечка. Ще умрат от страх, а ние с вас – от смях. Какво ще кажете?

- Не знам – промърмори Лили. Коки мълчеше.

- Хайде, де – продължи Пламен – ще поставим следи около бунгалото на госпожица Юлия. Утре сутринта ще бъде много забавно, когато тя ги открие. Никой няма да разбере, че сме били ние.

Пламен се смееше самодоволно, но останалите не бяха особено ентусиазирани.

След кратко мълчание Лили се обади:

- Аз няма да участвам! Много поздрави на мечката – каза тя и си тръгна обратно през прозореца.

3.

Лили се събуди от шумна глъчка. Погледна през прозореца и забеляза необичайно суетене. „Сигурно някой е открил следите“ – помисли си тя и стана, за да се приготви.

След малко беше вече навън и попита Калина, която се вайкаше наоколо.

- Какво има, каква е тази олелия?

- През нощта е идвала мечка! – отвърна Калина – Навсякъде има следи, представяш ли си! И изглежда е изяла Пламен!

Лили сбърчи вежди и възкликна:

- Да, бе!

- Ами, да. Никъде го няма, изчезнал е!

Лили бързо се отправи към момчешкото бунгало, от което тъкмо излизаше Коки.

- Е, това вече е прекалено! – каза тя – Едно е да сплаши госпожица Юлия с мечешки следи, но съвсем друго е да се крие и да се преструва на изяден. Глупак!

Коки мълчеше.

- Къде е? – продължи Лили.

След кратка пауза Коки отвърна:

- Нямам представа....

4.

- Как така нямаш представа? Не излязохте ли заедно да оставяте следи? – учудено попита Лили.

- След като ти си тръгна, аз казах, че също не искам да участвам. Пламен дълго ме убеждаваше, но накрая се отказа и тръгна сам. Обеща обаче, че ще сложи следи само около бунгалото на възпитателите и след пет минути щял да се върне. Кълна се, нищо не ми е споменавал, че смята да се крие.

- И като не се върна след пет минути ти нищо ли не направи? – ядосано вмъкна Лили.

- Не, какво можех да направя? Очаквах, че всеки момент ще дойде. По едно време си помислих да събудя госпожа Юлия и да й кажа, но така щях да предам Пламен. На сутринта вече нямаше как и съобщих, че е изчезнал. Казах, че съм спал непробудно цяла нощ и едва сега съм забелязал липсата.

Лили се замисли. После попита:

- Дали госпожица Юлия не го е хванала през нощта? Сега сигурно е наказан и заключен някъде, а за да ни е за урок на нас, нарочно крие истината. Как мислиш?

- Мммм, съмнявам се – отвърна Коки.

- Значи сам се е скрил. Имаш ли идея къде може да е?

- Не – беше краткият отговор.

- Виж, идват полицаи. Дали да не споделим с госпожица Юлия какво знаем?

- В никакъв случай! отвърна Коки. – Ще ни накажат и нас заради глупостите на Пламен. А и съм сигурен, че съвсем скоро сам ще се появи. А ако не, полицаите ще го намерят. Виж, водят и куче!

5.

Инспектор Френцов се стресна от тропането по вратата. Остави книгата си и отиде да отвори. Беше пълничката готвачка на почивната станция, която запъхтяно го попита:

- Вий ни бяхти ли дедектив?

- Е, не съм точно „дедектив“ – отвърна инспекторът и се засмя.

- Нищо де, онуй палавото момче от лагера изчезнало. Дето идват тук да ядат, сещати ли съ? Дето се иска допълнително кремчи.

Изражението на Френцов ясно показваше, че няма представа кой колко кремчета яде.

- Изяла гу мечка, тъй разправят! Ама аз ни съм виждала мечка наокуло, а вечи двайси гудини работя тука.

Френцов обеща на готвачката, че ще отиде до лагера да провери какво става и ще помогне в търсенето.

- А Вие не се притеснявайте – каза й той и любезно я отпрати.

Беше доста наивно от страна на инспектора да смята, че като отиде за две седмици в почивна станция, действително ще почива. Бяха минали само пет дни и вече работата го зовеше.

6.

В лагера Френцов завари двама полицаи, с които се познаваше. Те го представиха на госпожица Юлия и на медицинската сестра Банкова. Скоро към тях се присъединиха и другите двама възпитатели – семейство Иван и Гинка Шопови. През годината и двамата бяха учители по физкултура, а всяко лято бяха възпитатели на различни ученически лагери.

- В лагера има двадесет деца, десет момчета и десет момичета – обясни госпожица Юлия. – Възпитателите сме трима и сестра Банкова. Уведомили сме за изчезването родителите на момчето, те пътуват насам. Информирахме и всички останали родители, повечето ще вземат децата си довечера.

- Кой и кога е видял за последно изчезналото момче, Пламен ли му беше името? – попита Френцов.

- Да, Пламен, на дванадесет години. Изключително палав! Но смятах, че от белите му ще пострада някой друг, а не той самият. Снощи всички си легнаха в десет часа, както всяка вечер. Аз лично заключих бунгалата и изгасих лампите. Пламен е в една стая с още едно момче Коки. Коки твърди, че е заспал пръв и едва на сутринта разбрал, че Пламен го няма. Прозорецът беше отворен.

- Кога забелязахте следите?

- Веднага щом излязох сутринта. Обикалят около нашето бунгало, около другите бунгала не открихме следи.

Единият полицай се обади:

- Следите приличат на мечешки, но не разполагаме с експерт, който да го потвърди. Ще направим снимки и ще ги изпратим в София, но процедурата малко ще се забави.

Френцов отново се обърна към госпожица Юлия:

- Споменахте, че сте очаквали някой друг да пострада. Какво имахте предвид?

- Пламен непрекъснато се заяждаше с едно от момчетата – Митко. Наричаше го „Шишко“ и непрекъснато му погаждаше разни номера. Няколко пъти го наказвах. Както Ви казах, много е палав. Някой беше счупил касетофона, който стои тук пред нашето бунгало. Естествено заподозрях Пламен, но той отричаше. Дори заяви, че знаел кой е, но нямало да ми каже.

- А разбираше ли се с момчето в неговата стая?

- С Коки учат в един клас и са приятели. Тук обаче се породи известно съперничество между тях.

- Така ли? Защо? – поинтересува се Френцов.

- Изглежда и двамата имат симпатии към Лили, момичето ей там, което преди малко ми донесе цветята. Това до нея е Коки.

- Ще ми покажете ли следите?

- Разбира се, елате с мен – отвърна госпожица Юлия.

Тръгнаха по една пътека, минаха покрай дървена маса, на която бяха подредени макетите върху борови кори и се озоваха пред бунгалото на възпитателите.

Френцов се наведе и започна да ги разглежда. След малко каза:

- Виждате ли, има поголеми и по-малки следи? Мечките са били две...

......................................................................................................................................................

- Как е възможно това? – попита Коки, след като новината, че мечките са две, се разчу.

- И аз това се чудя – каза Лили.

- Дали пък все пак не се е появила истинска мечка и е изяла Пламен?

- Възможно е! Може и да не го е изяла, а просто да го е завлякла до бърлогата си. Хайде все пак да кажем, че Пламен остави следи.

- Не, Лили, ще загазим, а и вече няма смисъл, това няма да помогне. Така или иначе има и други следи.

7.

Френцов се прибра в почивната станция. На този етап не виждаше с какво може да бъде полезен. Полицията се беше заела с издирването и бяха включили полицейски кучета.

Тъкмо се унесе в сладка дрямка, когато на вратата му отново се почука. Беше полицай Костов.

- Намерихме го! По точно кучетата го намериха.

- Как е? Добре ли е? – попита Френцов.

- Мъртъв е.

След кратка пауза полицай Костов изрече:

- Но няма никакви мечки. Убит е от човек!

- Боже! – възкликна инспектор Френцов. – Сега идвам!

..................................................................................................................................................

По пътя полицаят разказа на Френцов какво бяха установили при намирането на Пламен. Според доктора, който пристигнал незабавно, е бил убит около полунощ с удар по главата. Тежък предмет, вероятно камък, но не бил намерен на местопрестъплението.

След няколко минути се озоваха на мястото. Трупът вече го нямаше, но инспекторът изтръпна от гледката. Скалата, поточето, дърветата, които образуваха кръг, всичко му беше познато. Беше виждал това място и преди! Беше сигурен, че никога не е идвал тук. Много пъти беше чувал за „дежавю“, но самият той изпитваше недоверие към подобна хипотеза. Дали беше виждал снимка в списание или може би по телевизията?

- Снежната игличина ли гледате, тя расте само на тази поляна? – попита полицай Костов.

- Всъщност, не – сухо отвърна Френцов.

Някакво неясно чувство се загнезди в него и не му даваше мира. И сякаш кръгът на дърветата се затягаше около него все повече.

8.

В лагера вече се знаеше за намирането на Пламен и атмосферата беше ужасна. Някои деца плачеха, а възпитателите бяха сломени и притеснени. Френцов се приближи към госпожица Юлия.

- Аз съм виновна – каза тя, аз съм главният възпитател, а не успях да опазя децата.

- Не се обвинявайте – отвърна Френцов, ще открием истинския виновник.

- И това какво ще промени? Нито детето ще се върне, нито моето чувство за вина ще намалее.

- Можете да помогнете на разследването като се включите в разговорите с децата, с Коки например. Аз за него съм непознат, но пред Вас може да довери повече неща.

- Да, имате право, ще го направя.

Коки беше седнал на един дънер и подсмърчаше тъжно. Приближаването на инспектора и госпожица Юлия го стресна.

- Здравей, Коки, съжалявам за приятеля ти – каза Френцов, но бих желал да си поговорим с теб.

- Какво искате да знаете? – попита детето.

- Пламен споменавал ли е да има познати в района, извън лагера?

- Не, не мисля.

- А нещо поособено забелязал ли си последните дни? Доверявал ли ти е нещо?

- Не, всичко си беше нормално.

- Ти го познаваш добре. Кажи ми, ако случайно през нощта Пламен беше чул отвън да ръмжи мечка, как смяташ, дали би останал в стаята или би се промъкнал навън да види какво става?

- Не знам, поскоро би останал вътре. Той само се правеше на много смел. Значи другите следи наистина са били от мечка?

- Какво имаш предвид под „другите“ следи?

- А, нищо, просто питах дали следите наистина са били от мечка.

В този момент се чу пронизителен писък от момичешкото бунгало. Тримата се втурнаха натам.

Завариха Лили разтреперана в средата на стаята, а около нея се бяха събрали останалите момичета.

- Какво има? – попита госпожица Юлия.

- Лили намери това на шкафчето си – каза Деница и протегна мечата лапа, по която имаше засъхнала кръв.

-С...с....то....това ли е бил убит? – изхлипа Лили.

Френцов посегна и взе лапата.

- Много вероятно. Ще го дам за анализ. Всички ли го пипахте?

Момичетата гузно потвърдиха. Изведнъж се обади Коки:

- Мисля, че с Лили трябва да ви кажем нещо.

9.

Разказаха за събитията от предишната вечер, но госпожица Юлия не ги наказа.

- Към колко часа излезе Пламен? – попита инспекторът.

- Беше 23.30 ч. – отговори Коки – Лили настояваше да Ви кажем още в началото, но аз се изплаших.

- В действителност аз чух някакъв шум вън, но беше малко покъсно, погледнах часовника, който свети в тъмното и беше 23.40 ч  – обади се сестра Банкова, която се беще присъединила.

- Сигурно тогава е оставял следите – каза Коки.

- Вероятно – отвърна инспекторът. – За да стигне до мястото, където го намерихме, са нужни около 15 минути, така че е възможно.

- Погледнах навън – продължи сестра Банкова, но нищо не забелязах.

......................................................................................................................................................

- Госпожице Юлия, кой има достъп до момичешкото бунгало и поконкретно до стаята на Лили? – попита Френцов, когато отново бяха навън и се движеха по пътеката към бунгалото на възпитателите.

- На практика всички. През деня и бунгалата, и стаите са отключени. А и при създалата се суматоха с изчезването и последващото намиране на Пламен, днес изобщо не сме съблюдавали за реда в лагера.

- Ясно, благодаря Ви! – каза инспектор Френцов и се завъртя в другата посока.

И тогава изведнъж разбра къде беше виждал сцената на местопрестъплението. Пред него стояха макетите върху борови кори и един от тях повтаряше с изключителна точност мястото на трагедията! То беше трудно достъпно и със сигурност не бе често посещавано. Но някое от децата познаваше мястото. Дали имаше нещо друго?

Френцов посегна към него и погледна залепеното листче.

На него пишеше „Коки“.

- Имаме единствено неговата дума, че не е отишъл с Пламен – измърмори тихо Френцов.

10.

- Но това не е моят макет – оправдаваше се Коки. – Кълна се, ето това е моят – и той посочи друг, на чието листче пишеше „Мария“.

- Днес трябваше да излъчим победителя с най-добър макет. Склонна съм да се съглася – обади се госпожица Юлия, – не знам кой е макетът на Коки, но този със сигурност не е на Мария, защото тя ми показа нейния и искаше да й помогна с едното дръвче. Ето, този е нейният – госпожицата посочи друг макет. На него пишеше „Васил“.

- Значи някой умишлено е разменил листчетата с имената! – каза Френцов. – Чудно, с каква цел? Госпожице Юлия, моля, съберете децата.

............................................................................................................................................................

- Деца, поради някаква причина някой е разместил листчетата на макетите. Моля, всеки да намери и вземе своя макет – заяви госпожица Юлия.

Лагерниците се втурнаха към масата и настана пълен хаос. Но след две минути вече деветнадесет деца държаха гордо деветнадесет макета. На масата стоеше самотно единствено макетът с местопрестъплението.

- А кой ще вземе на Пламен макета? – попита Деница.

- Моля? – каза озадачен инспектор Френцов.

- На масата остана макетът на Пламен, сигурна съм, че е неговият, видях го, когато го остави на масата!

Точно това беше най-неочакваната информация за Френцов. Цялата му теория рухна. От отчаяние той се обърна на другата страна и точно там, на прозореца на госпожица Юлия, видя доказателството, уличаващо убиеца на Пламен.

11.

- От всички престъпления, които съм разследвал, най-силно осъждам убийствата на деца. Но още по-ужасно е, когато и самият извършител е познат човек. А имаме точно такъв случай! Пламен е бил убит от друг човек от лагера.

Всички се бяха събрали на поляната пред момичешкото бунгало. Чуха се възклицания.

- За съжаление – продъжи Френцов, не греша.

Когато за първи път стъпих на местопрестъплението, изпитах странно чувство, сякаш бях виждал това място и преди. Едва по-късно осъзнах, че един от макетите, направени от децата, го пресъздава съвсем точно. Реших, че като открия чий е макетът, ще намеря и ключа към загадката. Но това не се оказа толкова просто. Както знаете, някой беше разменил листчетата с имената на макетите, а въпросният макет пък се оказа на Пламен. Митко, излез пред всички и обясни защо размени надписите.

Митко се изчеви и с наведена глава излезе напред. Започна да хлипа и след малко промълви:

- Съжалявам.....

- Убиец! – изкрещя някое от момичетата.

- Спокойно, това не е хубаво, но не е толкова страшно като това, за което сме се събрали.

Погрешно сметнах, че убиецът се е досетил за моите разкрития и затова е разменил листчетата. Но тогава госпожица Юлия ми каза, че победителят все още не е излъчен и ми хрумна, че е възможно някой просто да е искал да спечели състезанието и затова е поставил името си на най-хубавия макет. Ако това предположение беше вярно, трябваше единствено да намеря най-хубавия макет и да видя чие име стои на него. Така щях да открия кой ги е разменил и стигнах до Митко, а ето че той си призна...

- Значи не го е убил Митко? – попита същото момиченце.

- Не, не е бил Митко. Но, да продължа...

На сутринта след изчезването на Пламен, около бунгалото на възпитателите са открити следи, вероятно от мечка. Аз ги разгледах много внимателно и открих нещо интересно.

- Да, открихте, че е имало две мечки – каза Коки.

- В действителност – не! – каза Френцов, Нямало е нито една мечка! При поставянето на отпечатъците, явно този, който ги е сложил е натиснал малко по-силно на едно място и се отпечатало и логото на производителя на мечата отливка. От самото начало ми стана ясно, че следите не са истински и предположих, че ги е оставил някой от този лагер. Затова, моля да ме извините, но нарочно казах, че е имало две мечки, за да преследя реакциите на всички. Със сигурност новината за втората мечка щеше да изненада този, който се е пошегувал.

- Ах, Вие! – госпожица Юлия размаха пръст към Френцов, но бързо се сети, че той не е от децата и го прибра.

- Първи Коки се издаде – продължи инспекторът. Той ме попита дали „другите следи“ наистина са от мечка. Веднага разбрах, че той знае кой е оставил следите, а както знаете, малко по-късно той и Лили признаха какво се е случило. Лили е искала да признаят по-рано, но Коки е настоявал да запазят тайната. А това е много странно, защото Лили е убила Пламен!

- Какво? – извика госпожица Юлия.

- Глупости – каза Коки – Лили се прибра в стаята си.

- Дали? – повдигна вежди Френцов.

Лили стоеше мълчалива.

- Тя нарочно е настоявала да признаят, защото е била сигурна, че Коки няма да се съгласи, познавала го е добре. А разбрах, че е тя, когато видях снежните игличина на прозореца на госпожица Юлия. Спомних си, че полицай Костов ми беше споменал, че растат само на мястото, където е бил убит Пламен. Също така си спомних, че когато дойдох първоначално в лагера и се запознах с госпожица Юлия, едно момиченце – Лили, й подари букет цветя. Не ми беше ясно защо го е направила, но със сигурност не е съзнавала, че това ще я уличи. Цветята бяха свежи, със сигурност не бяха от предишния ден, така че Лили беше ходила на мястото през същия ден. А е отишла там, за да вземе лапата, защото се е сетила, че ако я намерят до трупа, ще я изследват за отпечатъци и ще я разкрият. Сетих се, че е подарила букет на госпожица Юлия, за да оправдае разходката си сутринта в гората, все едно е била да бере цветя. Снежната игличина безспорно доказва вината на Лили, но за мотива мога само да гадая. Предполагам, че тя е счупила касетофона на госпожица Юлия и Пламен е знаел това. Може би е решил да я издаде все пак.

- Но тя можеше изобщо да не Ви покаже лапата, а тя самата привлече вниманието към нея, нещо не се връзва – настояваше Коки.

- Така е! Докато разследвахме изчеване и евентуално нападение от мечка, Лили не се притеснявала и е държала лапата скрита. Но в момента, в който се разбра, че вече ще разследваме убийство, нещата се променят. Тя вече е осъзнала, че е опасно да държи лапата при себе си, защото найвероятно багажите на всички ще бъдат претърсени. Затова е измислила хитрото решение – да се престори на ужасена, защото някой е поставил лапа с кръв на шкафчето й и в същото време се е постарала всички да я видят, че я държи, за да оправдае наличието на нейни отпечатъци по лапата, а също така се е погрижила достатъчно други хора да оставят своите отпечатъци.

И така, след като е отказала да се включи в поставянето на следите заедно с Пламен, тя се е прибрала в стаята си. Но Коки също е отказал. От прозореца си Лили е видяла, че Пламен е сам. Тя вече е била решила да действа и сега й се предоставял невероятен шанс. И тя го е използвала. Завела е Пламен на място, което тя добре познава и е извършила непоптравимото. Вероятно и друг път са ходили там двамата, защото Пламен е изобразил мястото на макета си.

- Съжалявам единствено за касетофона! – провикна се Лили.

- Ще имаш достатъчно време да съжалиш за още много неща – спокойно й отвърна Френцов.