Отивах да си купя вестник от будката на ъгъла,когато една кола с черни затъмнени стъкла спря безшумно до мен и прозорецът и бавно се спусна надолу. Погледнах бегло в тъмното пространство на купето,но не забелязах нищо.Само усетих нечие силно присъствие.Там,в тъмното пространство на купето,имаше нещо,което караше кожата по тялото ми да настръхва, а ръката ми сама напираше да хване дръжката на голямата черна лимузина.”Я не се излагай!-скарах се на любопиткото в мен и понечих да продължа към будката. -Моля-чу се приятен женски глас от тъмнината зад прозореца-Искам да ми отделите само пет минути.Моля Ви!Няма да ви задържам,нито да ви отвличам,ако от това се страхувате….Макар че това не би се оказало трудно за мен ако желаех…Ще ви дам моя вестник.Нали за Двадесет и четири часа отивахте? Стоях на едно място и си се чудех на акъла ,че не си вървя по пътя ,а обръщам внимание на разни тайнствени мадами с черни лимузини.Синчето всеки миг щеше да си дойде от училище и жена ми трябваше да тръгва с ...