-Мисията-
Вървях след Капитана,когото народа наоколо не знам защо наричаше Цезар и се оглеждах за да видя апаратите за холографско проектиране,защото според здравата логика на моето съзнание, всичко до тука си беше една чиста илюзия с която се опитваха да ме впечатлят...Въпреки,че до преди малко бях склонен да повярвам,че всичко ,което се случва с мен, е истина,вече бях абсолютно убеден ,че ме подлагат на множество технически ефекти.Въпрос на време беше да се озовем отново в удобните кресла на които бяхме седнали допреди малко.Ами да!Къде иначе бе останала нашата спътничка?Би трябвало и тя да е с нас.Не на мене тия!Въобще не вярвах вече ,че и един процент от това което ми казваха е истина.Все повече и повече се убеждавах,че огромния кораб,който видях да се извисява над главата ми е ,не е никакъв кораб,а илюзия.Въпреки че се бяхме издигнали по необикновен начин до мястото в което се намирахме и това си обяснявах с някакъв технически ефект,който скоро щях да открия или да ми открият по някакъв начин...
-Спрете!-чу се изведнъж до самото ми ухо добре познат глас и аз стреснато отворих очи?...-До мен усмихвайки се седеше Велислава и ме гледаше с извинителен поглед.Капитана беше с предишните си дрехи и стоеше до креслото си манипулирайки с някакъв уред в ръцете си.
-Защо?-очуден я гледаше той.-Теста все още не е свършил?Той премина едва през първите три етапа.Не сме сигурни още в него...
-Според мен е достатъчно-погледна го усмихнато Велислава.Достатъчно театър му играхме ,а и нямаме време.
Слушах разговора им и една по една включвах ?системите си?.Защото НЕ ВЯРВАХ ЧЕ СЕ БЯХ ОКАЗАЛ ПРАВ!?...ЧЕ ВСИЧКО ДО ТУК НАИСТИНА Е БИЛО ИЛЮЗИЯ?!...И изведнъж осъзнах ,че макар и подсъзнателно,но ми се е искало поне частица от всичко случило се до тук да е истина...Представих си как се телепортирам по някакъв начин в миналота,как ставам Левски...после създавам революционните комитети...после ме предават!...Извърнах очи към Велислава:
-Привет-усмихна ми се тя.
-Привет!...Най-накрая ,ще узная ли какво става?...
-Да.Време е да ти кажем.
Капитана стоеше недалеч от нас и работеше нещо по уреда в ръцете си.Внезапно прозрачните стени край нас изчезнаха и се превърнаха в най обикновени стени,покрити с много картини.Огромна камина стоеше в единия ъгъл на стаята и в нея гореше буен огън,но учудващо защо не излъчваше никаква топлина.Явно друга илюзия...Остъклена веранда заемаше другия край на стаята и през нея се виждаше...същата полянка около която продължаваха да си сноват същите роботи колички...
-Това вече истинско ли е?-посочих аз.
-Да-хвана ме за ръката Велислава.Всичко отвън е истинско.
-И къде се намираме?В някой частен имот или...курорт закупен от ООГ?-погледнах я шеговито аз.
-Да.-отвърна ми тя.След което виновно ме погледна.-Надявам се все още не си сърдит и ще ме изслушаш,за да ти обясня защо си тук и защо беше целия този цирк.
Протегнах се и изревах така ,че чак я стреснах, а Капитана изтърва уреда на земята и аз се озовах в безтегловността на Космоса...
Но веднага след това стаята придоби обичайния си вид,защото Капитана отново бе установил контрол върху уреда.Любопитно го загледах.Той ме погледна като се засмя и отговори на въпроса който прочете в очите ми:
-НАСА.
-Аха -промърмориха устните ми.-Защо ли вече не се учудвам?...И се засмях извинително.-Надявам се да ме извините ,че изревах така ,но ми е останал вреден навик от малък.
Велислава ме погледна закачливо:
-Сега имаш една точка за теб-успя наистина да ни стреснеш.Помислих ,че нещо превъртя от холорома,който ти пуснах в колата.
-Аха-И колко часа вече ме няма там от където ме взехте?
-Десет,но имаш оправдание.Обадихме се по телефона и казахме,че майка ти те е извикала да си отидеш до село.
-Откачена работа.Синчето сигурно се е побъркало без мен.И така.Казвайте за какво съм ви?
-Седни-посочи ми креслото Капитана и остави дяволския уред на масата пред себе си.Представляваше елипсовидна кристална топка в която имаше място за пръстите на ръката и се закачаше за китката посредством обикновена кожена каишка.И това беше всичко.Не се виждаха никакви интегрални схеми или светкащи диоди.-Това е уред,изработен от НАСА, но по извънземна технология-продължи Капитана забелязал интереса с който го разглеждах.Всички прототипи и всички изработени подобни уреди са унищожени от НАСА за да не попаднат в когото не трябва.Този който виждаш пред теб е изработен от твои сънародници и на местна почва .Няма нищо общо със стария прототип и е направен изключително и само въз основа на идеята.Няма никакви чертежи или интегрелни схеми.Материалът от който е изработен се намира само във...вашата страна и е в огромни количества,но съставката която го активира и превръща енергията му в изображения идва от една съседна на вас страна.Така че не всеки може да го изработи и да злоупотреби с него,защото материалите са известни само на определени хора от ООГ,които контролират достъпа до информацията.Но съществува разлика между този и стария уред.
Погледнах го заинтересован.
Капитана продължи:
-В процес на работата новия уред показа и едно ново свойство.Той може да превъща илюзията в реалност,която се задържа един час и се саморазгражда от само себе си.Обхватът на този уред може да се нагажда както за един така и за множество хора,които да попаднат под неговот въздействе .
-И какво следва от всичко това?-попитах.-Аз за какво съм ви?
-По някакъв начин е изработен още един такъв уред-отговори на въпроса ми Капитана.Имаме всички съмнения да предполагаме,че с въпросния уред се експериментира в момента.
-Върху животни или хора?
-Върху хора и по точно върху един човек.
Стоях и гледах през прозацеца на верандата.Отвън беше започнало да се смрачава.Велислава беше излязла неусетно и си играеше седно малко коте,което неочаквано се превръщаше в...тигър?...Разтърках очи.Беше си пак коте...Погледнах към Капитана .Той ме наблюдаваше внимателно.
- Знаете ли кой е този човек?
- Да-отвърна той.-Ти.
Идеше ми да го разцелувам!...
Но Велислава ме изпревари и усетих гласа и до мен:
-Всъщност ние те наблюдаваме отдавна.
Обърнах се и я погледнах.Сега беше със лека лятна рокля и явно ужасно мразеше да носи сутиени.Двете и сочни палавки ме стрелкаха със набъбналите си връхчета и аз неволно облизах устните си.В скута си държеше котенцето-тигър,което си играеше със къдриците и.
-И от къде такъв голям интерес,към моята заврян-зетьовско особа?...Всъщност това в ръцете котка ли е или малко тигърче?
-Ти ще ми кажеш-погледна ме внимателно тя.-какво виждаш в момента?
-Да ти призная честно виждам ,че е котка,но...сякаш понякога се превръща в тигър или тигърче..Да не е някаква нова тигъро-хамелеонна порода?
Велислава се усмихна:
-Все още си под въздействието на един от уредите.Когато те доведохме тук,ти вече беше под влияние на единия уред...След като се убедихме в това ние постепенно включихме и нашия,но така ,че да не предизвикаме големи сътресения...Спомняш ли си езерото ,където дишахме вода вместо въздух?
-Да?-погледнах я въпросително аз.
-Тогава беше под въздействието на чуждия уред,но после включихме и нашия...когато се качхме в кораба.
-Да не искаш да кажеш ,че някой си прави експерименти с мен?-усетих как косата ми настръхна.Веднага си спомних за разните психотронни проекти на разни военни и други частни организации,за които бях чел в интернет.А и нали самият аз се правех на писател и си измислях разни подобни фантастични неща в разказите които пишех и публикувах в интернет.
-Да.-погледна ме сериозно Велислава.-Но не само ти ,а още няколко десетки човека сте обект на експерименти.
-И кои са те -полюбопитствах аз.
-Хора от властта,от изкуството,медиите..
Гледах я и се подсмихвах на това което ми говореше.Май пак започваха с фокусите си.
Велислава забеляза усмивката ми и отмахна един кичур от очите си.Котенцето замахна с лапичка и го хвана ,но тя го остави на земята и то се скри под масата и започна да си играе с крака ми.Неволно настръхнах като си представих,че може да се превърне на тигър.
-Не бой се-успокои ме тя.Няма да се превърне на тигър.
Погледнах я сепнато.Откъде знаеше какво виждам?
-Точно това се опитваме да ти обясним-намеси се и Капитана.-но започва да ми се струва,че ти не искаш да ни повярваш.А това въобще не не помага да решим проблема.
-А какъв е проблема?Все пак предполагам ,че най-накрая трябва да знам за каквостава дума?
-Проблема-продължи Капитана ,е че трябва да намерим другия уред и да го унищожим.
-И искате да ме използувате за примамка така ли?
Двамата ме погледнаха изненадани.
-Примамка звучи много грубо-започна бавно Капитана.-Все пак държа да ти кажа,че до този момент и то не без твоя помощ, сме успяли да локализираме донякъде местонахождението на уреда .
-Значи вече може да си вървя нали?-погледнах ги аз.-Защото предполагам вече се тревожат за мен.
-Да-разбира се-каза Капитана.Н
о ще те помолим след два дни да бъдеш на разположение.Става ли?
-Ще си помисля-отвърнах аз.-Надявам се ,че знаете че не съм добре финансово и че престоя ми тук може да е предизвикал не малко финансови загуби на и без това затъващата ми фирма.
-Ще компенсираме -кимна с глава Капитана.Хиляда долара на първо време стигат ли?
-Естествено -казах аз-За хиляда долара съм съгласен.А и на това безпаричие хиляда долара са направо помощ от небето.
Капитана се засмя и извади от джоба си една чисто нова пачка от по десет долара.
- Заповядай.
-Мерси-казах аз.Надявам се вече мога да си тръгвам?
-Разбира се-каза Капитана.-Велислава ще те откара.
-Надявам се този път да не ме подлагате на психоексперименти-попитах с надежда аз.
-Няма-успокои ме Капитана
Излязохме от къщата и се озавахме на същата полянка където суетнята продължаваше.Поехме по същата пътечка която водеше към езерото,но този път там нямаше езерце ,а просто един малък паркинг на който бяха паркирани шест пчерни лимузини.
-Да не ги давате под наем?-обърнах се към Велислава.
-Да.-потвърди тя.Официално се занимаваме с това.
-А защо ми казваш всичко.Не те ли е страх ,че ще отида в полицията.
-Знам,че може да ти се има доверие-присви хитро очи тя.-А и да отидеш...
-Никой няма да ми повярва нали-продължих аз и се засмях.-Добре.Да тръгваме.Този път ще мога да гледам прец прозореца предполагам.
-Да разбира се.-Не сме много далеч от града ти.
-Супер.Отворих вратата на колата и седнах вътре.Но докато влизах чух шум от мощни мотори и две бели харлита влетяха с гръм и трясък на паркинга и спряха до нас.Изненадано се спрях.Мотоциклетистите махнаха каските си и аз видях ,че бяха мъж и жена.И то доста красиви.
Велислава им махна с ръка.После ми каза тихо:
-Това е другата част от екипа с който ще работим.Мъжът се казва Ромео ,а жената Мими.Току що се връщат от Гранд Каньон.
Явно са успели със задачата.
-Аха -промърморих аз.Задачата...Сигурно много съм изостанал в развитието си.
-Защо-очуди се Велислава.
-Ами защото съм голям песимист и все не ми се вярва,че хубавите неща могат да се случват и на мен.
-Време е да ставаш вече оптимист и да вярваш,че могат да се случват и на тебе.
-Така е.-съгласих се аз.-Време е....А да..забравих да попитам...
-Да-погледна ме Велислава.
- И не съм никакъв внук на Апостола?
- Не-кимна ми с глава тя.Не си.
- Жалко-въздъхнах.-Тъкмо си мислех да продължа борбата му.
Тя се засмя и седна в лимузината.Последвах я и се разположих на седалката до нея.Моторът леко избръчка и лимузината потегли.Не ми се искаше да се излагам и да я питам ,защо не бях видял шофьор във лимузината.Ми естествено!Бил е вътре човека и ни е чакал.А и как да го видя със тези пусти черни стъкла!
© Живко Желев All rights reserved.