Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно от задълженията му беше да помага на младите учени, но все пак негов избор бе дали това му харесва или не.
Опитното поле бе близо и постепенно изникваше пред тях. Паркираха под сянката на първото плодно дърво. То бе огромно. Мария си спомни детските години и рисуваните приказки. На това дърво можеш да си направиш многоетажна хралупа и да дружиш с дивите животни.
Тя тръсна глава, за да се отърве от спомените и се опита да огледа целия парцел. На около стотина стъпки напред птици Уу-Уу се спускаха от неголяма височина и потъваха в листната покривка. Изплуваха няколко метра по-нататък и ако уловът им беше успешен, в човкозъбите им се гърчеха опашките на някой плъх.
Листната покривка тук бе дебел ...