2. Знам, че има нещо повече
Будилникът иззвъня и смути съненото спокойствие, царящо в стаята. Утринните лъчи докосваха завивките и галеха разпилените коси. Леглото проскърца и някаква ръка уморено се протегна и събори будилника от мястото му на нощното шкафче. Зъбците му се разместиха и той шумно се разтрака – напомняше на подритнато животно, жалещо съдбата си.
Сърдити стъпки накараха пода да се разтресе. В стаята нахлу висока кокалеста жена на средна възраст по халат. Част от косата ѝ бе в ролки. Тя отметна завивките с един замах.
– Наташа! Време е да ставаш!
– Още пет минутки. – примоли се ленив глас изпод възглавницата.
– Вторник, седем и десет. Забрави ли?
– Момичето от разменни начала! – Наташа се изправи рязко и смазващата тежест на гравитацията пристисна главата и гърдите ѝ. А този сън… Забрави всичко, което се бе случило. Реалността винаги намираше начин да убие и малкото ѝ радости в живота.
– Не забравяй задълженията си! – провикна се жената, преди да излезе. – Брат ти е твоя ...