5 min reading
Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”
/посветено на дъщерите ми/
- Мамоооооооооо – чувам гласчето на Мая. Първоначално силно примесено с възмущение или дори гняв, но постепенно превръщащо се единствено в хлипане - - мамо... ма... Той... той... разруши замък ми...-
Мая сочи някакво бягащо момче по плажа, а пясъчният и замък и наистина е преживял земетресение над 10 степен. Оставям книгата и я гушвам
- Не плачи, Мая ще направиш друг. Сълзички обаче се стичат по личицето и и тя хлипа така, че не мога да разбера, какво иска да ми каже
- Той... той... лош... то
- Не, Мая не е лош, може би е бил не внимателен
- Той нарочно...
Четох, не и не видях, какво точно се е случило. Дали е било нарочно или по невнимание. А и не ми се струва това толкова важно. Просто трябва да върна усмивката на Мая на личицето и от случката да научи нещо. Въпросът, който стои обаче стои пред мен е – „Какво?” Какво да и разкажа и на какво да я науча? Не искам да я уча да е агресивна, на удара да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up