Глава 20
Отворих рязко очи, стреснат от видението, изплашен от силния звук на пистолета и начина, по който го усещах в ръката си... в ръката на Лидера, допреди няколко секунди.
Още невинни жертви, убити от този безскрупулен психопат. Виктория все още плачеше в ръцете ми, явно без да осъзнава, че за момент не бях при нея. Не знаех колко време беше минало и дали изминаваше толкова време, колкото траеше при Лидера, или пък получавах видението и секунда след това отварях очи.
Телефонът ми извибрира в панталона и аз го измъкнах бързо. Виктория явно скоро нямаше да излезе от шока, затова го погледнах. Съобщение от „Лилиана” проблесна на дисплея ми.
„Какво става там? Къде сте?”
„На площада пред Народното Събрание” – написах в отговор, след като съобщението изчезна.
„Какво стана вътре?”
„В безопасност сме, но трябва някой да ни вземе” – написах му. Виктория осъзна, че не я утешавам с цялото си сърце и вдигна разплакания си поглед към мен, сетне към телефона и подсмъркна.
-Ще ни вземат – обявих ...